Борисов и интернет доставчици се разбраха за ACTA

Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) подписа „джентълменско“ споразумение с премиера Бойко Борисов по някои спорни параграфи от международния търговски договор ACTA.

Премиерът изразява съгласието си, че България ще ратифицира документа, като се заложи резерва, че членовете, които налагат контрол на интернет трафика, ще бъдат приложени спрямо сега действащото законодателство в страната, обявиха от АПТИУ, цитирани от „Дневник“.

Новината идва след среща между премиера Бойко Борисов и представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги.

Уверението на премиера е сложено и подписано на ръка в края на предадената петция от АПТИУ и Сдружението за електронни комуникации (СЕК), в което те настояват за подобна позиция.

По този начин то няма силата на официален документ, като председателят на АПТИУ Янаки Ганев го определи като „джентълменско споразумение“.

„Международното споразумение ACTA да бъде ратифицирано от Народното събрание на Република България, като за членовете, налагащи контрол на трафика в интернет, ще бъде заложена резерва, че се прилага досега действащото в момента българско законодателство“, е записано и подписано от премиера Борисов.

В момента никой не следи интернет трафика в България. Няма апаратура, която да осъществява контрол над потребителите, заяви Невен Дилков, председател на СЕК.

Той допълни, че споразумението е прекалено общо, което създава предпоставка всеки член да бъде потенциално опасен за тълкуване.

Реално частта, за която гражданските сдружения са получили уверението на премиера за включване на резерви, е много малка и обхваща едва няколко параграфа от цялото споразумение.

Причината за това е, че текстът е предизвикал най-много опасения на потребители и интернет компании за нарушаване на правата на човека.

„Основният ни фокус са интернет потребителите, а тези параграфи ги засягат най-директно и конкретно“, коментира Невен Дилков.

Самите интернет доставчици също така са загрижени, че евентуалното им ангажиране с контрол на трафика ще бъде свързано с огромни разходи.

„Това следене може да промени бизнес модела на провайдърите“, коментира Дилков.

По думите му необходимата апаратура за това следене е по-скъпа дори и от техниката за предоставяне на интернет.

Според него при силната конкуренция, ниските цени и малките норми на печалба може да накарат някои компании от сектора да излязат от бизнеса, ако бъде въведена подобна мярка.