Плурализъм на българска почва

В чл. 11 от Конституцията на Република България е записано „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм“. Това гарантира възможността на гражданите да създават различни сдружения и формации въз основа на общи интереси и идеологии, които да бъдат представени в публичното пространство. Най-висшата форма на тези сдружения в една демократична страна е политическата партия. Тя е посредник между гражданското общество и държавата и основен инструмент на различни групи в обществото за участие в борбата за власт и разпределяне на властовия ресурс. Или „би трябвало“.

В българското политическо пространство политическият плурализъм е по-скоро следствие от разногласия и конфликт на интереси между представителите на една или друга фракция, отколкото израз на мнението на отделни обществени групи.

Гражданинът. Този, който редовно гласува на избори, плаща данъците си и следи информационния поток. Този, който дупчи билетче в градския транспорт и ежедневно прави компромиси в името на децата, семейството, обществото. Гражданинът е в недоумение. Стиска палци, пали свещи, пише по форуми, излиза в социалното си фейсбук пространство със статуси с надеждата, че неговата политическа фракция няма да се раздели на други три и той ще има за кого да гласува. По-лесно е с футболните пристрастия.

Гражданинът е готов да направи компромис с отделната политическа личност и нейните индивидулни възгледи в името на общата идеология, на консервативните или либералните мерки в икономиката, здравеопазването, образованието, отбраната. Способен ли е обаче българският политик на такъв компромис? Или политическият имунитет го превръща в не-гражданин?

Любопитно:

Списъкът на регистрираните партии за изборите за народни представители на 12 май 2013 съдържа имената на 63 формации. За да регистрираш политическа партия, трябва да внесеш списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 5000 членове. Резултатите от изборите показват, че 15 от явилите се, регистрирани партии са получили по-малко от 5000 гласа.

Българският политически плурализъм по спомен:

2001 - Стефан Софиянски напуска Съюза на демократичните сили и създава Съюз на свободните демократи. Евгений Бакърджиев иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“.

2003 - след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията „Демократи за силна България“.

2005 - поелата 4 години по-рано председателския пост на СДС - Надежда Михайлова, го губи на национална конференция от експрезидента Петър Стоянов. След загубата на лидерското място Михайлова учредява вътрешна фракция в СДС на име „Дясна алтернатива“.

2005 - по време на четвъртия извънреден конгрес на партия НС-БЗНС, НС–БЗНС е закрита и Яни Янев създава „Ред, законност и справедливост“.

Декември 2007 - 14 депутати, напуснали НДСВ, обявяват учредяването на нова група - Българска нова демокрация.

2008 - БЗНС-НС окончателно се разделя на 2 части: Земеделски народен съюз, начело със Стефан Личев, и Обединени земеделци, начело с Анастасия Мозер.

Март - Декември 2011 - в няколко последователни месеца депутати напускат ПГ на „Атака“, сред тях е и доведеният син на Волен Сидеров – Димитър Стоянов.

Април – Юли 2012 – Прошко Прошков, Даниел Митев, Петър Николов и Христо Ангеличин си тръгват от редиците на ДСБ и отиват в партията на Миглена Кунева „Движение България на гражданите“.

2011 – 2012 - Касим Дал напуска кръговете на Ахмед Доган и учредява Народна Партия Свобода и Достойнство.

Август 2013 – силно разпространени са слуховете за поетапно напускане на депутати от ПГ на ГЕРБ с цел съдаване на нова формация. Като група за контакти са вписани само пет имена - Иван Петров, Павел Димитров, Недялко Недялков, Константин Хаджигаев и Емил Димитров, като нито един от тях не е депутат 42-рия парламент.

Септември 2013 - Костадин Хаджигаев, Емил Димитров, Павел Димитров, Мария Кунина, Недялко Недялков, Иван Петров и Мирослав Найденов, бивши членове на ПП ГЕРБ, учредяват „Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията“.

Декември 2013 – ключови фигури от партията на Миглена Кунева по региони в страната и недоволни от НДСВ се вливат в редиците на Николай Бареков и „България без цензура“.

Януари 2014 – между първите в БСП се появява алтернативна АБВ листа за евродепутати, сред учредителите са Георги Първанов, Ивайло Калфин и Румен Петков.

Януари 2014 година – в лагера на „Ранобудните студенти“ се оформя „радикално крило“, което организира втора окупация в Софийския университет против решението на организацията (въпреки че все още не са регистрирана политическа партия, „Ранобудните“ са включени в списъка, защото са ключов представител на интересите на част от българските граждани в публичното пространство).