Църквата почита цар Борис I и покръстването

Българската православна църква почита паметта на Свети цар Борис-Михаил Покръстител, въвел християнството по нашите земи.

Тази година се навършват 1150 години от приемането на християнството. По този повод в старата столица – Плиска започнаха тържествата за празника, които бяха открити от президента Росен Плевнелиев.

Денят е храмов празник и на Синодалния параклис, където беше отслужена Златоустова литургия в присъствието на Негово светейшество – българският патриарх Неофит.

Към средата на 9 век България била могъща държава, но ѝ липсвала равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя била изложена на международна и културна изолация, защото била считана за варварска държава и страна на езичници. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра.

Дълго време за безспорно се счита становището на Васил Златарски относно 865 година като година на покръстването. Той се аргументира с Балшенския надпис – „покръсти се от Бога владетелят на българите Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)”. Но тъй като горният край на каменната плоча, върху която се намира посоченият надпис, е отчупен, текстът „покръсти се от Бога владетелят на българите” всъщност е въведено от големия български медиевист.

Впоследствие някои автори (Г. Цанкова-Петкова) изказват предположение, че може би липсващата част е указвала граничен надпис от типа на Наръшкия надпис на цар Симеон I. Други изследователи приемат 866 година. Повечето автори считат, че логиката на събитията и сравнителният анализ на различните източници сочат покръстването на българите през 864 година.