Луната била виновна за потъването на „Титаник“

Американски и британски астрономи установиха, че необяснимо сближаване на Луната със Земята е станало причина за появата на голям брой айсберги в региона, където през април 1912 г. е претърпял корабокрушение легендарният лайнер „Титаник“.

„Титаник“ тръгва на първото си и последно плаване от Европа за Америка на 10 април 1912 г., взeмайки на борда си над 2200 души. На 14 април корабът се блъска в огромен айсберг и потъва на следващия ден. Според различните данни са загинали между 1400 и 1517 души.

Доналд Олсън и Ръсел Дьошър от университета на Тексас в град Остин, а също така техният колега Роджър Синот, редактор на списание „Скай енд телескоп“, са проверили дали сближаването на Луната и Земята на 4 януари 1912 г. не е повлияло на „популацията“ айсберги в тази част на Северна Америка, където е потънал най-големият пътнически лайнер на тази епоха. Учените са публикували своите изводи в списанието „Скай енд телескоп“, предаде БГНЕС.

Олсън и неговите колеги са открили, че това събитие е било един от най-редките и уникални космически феномени в историята на нашата планета.

Според тях Луната, Слънцето и Земята са били разположени по такъв начин, че гравитационното влияние на спътника на нашата планета се е усилило значително.

Така на 3 януари 1912 г. Земята се е приближила на максимално възможното разстояние до Слънцето. Тя е навлязла в т.нар. перигей.

На следващия ден Луната се е доближила до нашата планета и се е оказала в такава точка, че нейното гравитационно въздействие върху Земята се е усилило благодарение на Слънцето.

„На този ден Луната и Земята са се приближили една до друга на такова разстояние, което не се е наблюдавало в предишните 1400 години. Тази конфигурация на небесните тела максимално е увеличила приливните сили, с помощта на които спътникът на нашата планета управлява земните океани. Само си помислете – пълнолунието е можело да настъпи всеки ден, по всяко време на този месец. Перигеят също е можел да се случи по всяко време“, уточни Олсън.

Убеждавайки се в изключително силното влияние на Луната върху земните океани през зимата на 1912 г., учените са предположили, че необичайното колебание на нивото на морската вода е довело до интензивното откъсване на ледове от бреговете на Гренландия. Но след компютърно моделиране тази тяхна хипотеза е била опровергана.

Затова Олсън и неговите колеги смятат, че повишаването на „морското“ равнище е освободило айсбергите, „заседнали“ на относителните плитчини край островите Лабрадор и Нюфаундленд.

При нормално ниво на световния океан големите айсберги остават няколко години в тези води, докато не се стопят до „нормални“ размери.

Високите води през януари 1912 г. вероятно са освободили множество заседнали айсберги и... те са тръгнали да посрещат „Титаник“.

„Това може да обясни огромното количество айсберги през пролетта на 1912 г. край бреговете на САЩ. Не можем със сигурност да кажем къде се е намирал „убиецът“ на „Титаник“ през януари 1912 г. Никой не може. Но нашият сценарий е напълно правдоподобен от научна гледна точка“, подчерта Олсън.