И Столипиново удря рамо на Пловдив за столица на културата

Квартал "Столипиново" също е включен в битката за домакинството на Пловдив за Европейска столица на културата през 2018 година, съобщава в. "Марица". Етническият квартал фигурира в концепцията като част от културата на града, а тази седмица той ще бъде разгледан от 4-членно международно жури, съобщава пред медията зам.-кметът Стефан Стоянов.

В журито са включени представители, които участват в 13-членната комисия, създадена да определи кой от четирите града печели борбата за европейската столица. Победителят ще стане ясен на 5 септември.
Пловдив се състезава със София, Варна и Велико Търново. На 4 септември пловдивската концепция трябва да бъде представена пред журито.

"Трябва да покажем на журито какъв ни е градът и да бъдем честни", коментира кметът Иван Тотев. Преди "Столипиново" журито ще разгледа паметниците на културата и Стария град.

Кръстникът - аристократ

Всички знаят Столипиново, но малцина са запознати с личността на руския аристократ Пьотр Столипин, дал име на колоритния квартал. Столипин е автор на аграрната реформа, насочена към създаване в руските села на прослойка дребни собственици. През 1910 година в изказването си в Държавната дума той заявил: „Не земята трябва да владее човека, а човекът трябва да владее земята. Докато към земята не бъде приложен свободен труд, а не принудителен, нашата земя няма да бъде в състояние да конкурира със земята на нашите съседи”.

В условията на първата руска революция дворянинът получил от царя карт-бланш за осъществяване на идеите си и постигнал значителни резултати. Първоначално от 13,5 милиона селски стопанства едва 1,5 милиона получили земя за лична собственост. Но 8 години след началото на реформата, през 1916 година, 89,3% от земята била обработвана от селяните като собствена или арендувана, техни били и 94% от селскостопанските животни.

Защитавайки непоклатимостта на частната собственост, Столипин решително се обявявал против, макар и частична национализация на земите на помещиците. Но когато през 1917 година на власт в Русия дошли болшевиките и обявили за национализация на всички частни земи (включително и селските, получени в резултат от столипинската реформа), те получили подкрепата на мнозинството от селячеството.

Личността на Пьотър Столипин привлича внимание както с живота му, така и с трагичните обстоятелства на гибелта му. На 40 години той станал губернатор – отначало в Гродно, а след това в Саратов. В Петербург се завърнал, след като станал министър. И едва ли не веднага не станал жертва на терористи, които взривили вилата му.

Обстоятелствата на гибелта на Столипин от ръката на терорист и досега предизвикват подозрения – още повече, че отношенията му с най-консервативните политически групи преди смъртта му били силно усложнени. Това, че убиецът на Столипин Дмитрий Богров бил агент на тайната полиция, е често сочен аргумент в полза на версията за заговор.