Симеон Сакскобургготски: От дете научих какво значи "трябва"

"Да пишеш за себе си поражда известна нервност", пише в увода към мемоарната си книга "Една необикновена съдба" Симеон II, наричан още Симеон Сакскобургготски - за едни цар, за други само господин.

Той стана цар на възрастта, на която другите момчета тръгват на училище, и премиер на години, когато други царе се замислят как да предадат короната, отбелязва сп. "Тема", представяйки книгата.

За колебанията си да публикува мемоари монархът споделя: "Колко пъти съм си давал сметка като запален читател на историята до каква степен животът на един човек може да бъде манипулиран след смъртта му! С тази книга искам да избегна неприятния обичай за хората да съдят по приблизителни оценки или лъжливи слухове, вместо по онова, което човек сам е написал или направил. Това е и възможност да предоставя на читателя сведения, които могат да помогнат за по-доброто разбиране на граничните времена, от които ми бе дадено да съм част."

Агенция БГНЕС публикува интервюто на Симеон Сакскобургготски за списанието:

Въпрос: Господин Сакскобургготски, да публикувате мемоари вероятно е било само едно от трудните решения. Предполагам, че най-трудното е било да изберете каква роля да играете в България – когато вече стана възможно да избирате?

Симеон Сакскобургготски: Аз винаги съм бил самокритичен, а пък и въртя нещата по не знам колко пъти, преди да реша... Да, някои от тези решения са били много трудни, но се надявам, че всички са били добре обмислени.

Въпрос: Сигурно сте се опитвали да предвидите плюсовете и минусите, които ще ви донесе положението на премиер?

Симеон Сакскобургготски: О, буквално ги бях подредил на един лист – аз много обичам да чертая, за да видя нещата по-ясно. Но всъщност нямаше избор. Щеше да бъде почти подмяна на гласовете на хората или на надеждите им, ако бях казал: "Благодаря ви, спечелих изборите, но сега друг ще се справи със ситуацията". От друга страна тежко беше, защото цял живот са ме учили, и аз самият съм го приемал във функцията си като цар, да не взимам страна, да не влизам пряко в политиката.

Въпрос: Каквото и да започне да управлява един мъж, той обрича жена си на отсъствие - разбирахте ли, че съпругата Ви също прави жертва?

Симеон Сакскобургготски: Да, разбира се, горката... Маргарита разбираше какво предстои. Тя дълги години ме беше наблюдавала как непрекъснато съм зает с бежанци, с установяване на контакти, със случващото се в България. Но в този момент си даде сметка колко е страшно. И се оказа така, защото тия четири години бяха голямо изпитание във всяко отношение. Но така са ме възпитали - ако става дума за страната, няма лично. Това може би вече звучи старомодно, може би някой ще реши, че се преструвам, но то е твърдото ми убеждение и мисля, че за 70 години съм го доказал.

Въпрос: Помните ли песента на Алла Пугачова за кралете, които могат всичко, но не и да се оженят по любов? Може би за Вас ограниченията не са били в сила поне в годините на изгнание?

Симеон Сакскобургготски: Възпитанието си остава в сила – в изгнание или не. Още като дете, когато бях на три-четири години, научих какво значи "трябва". Когато поотраснахме със сестра ми и майка ни започнеше да ни дисциплинира, ние наричахме това "менгемето". Просто трябва да се вместиш в дадени параметри, няма как да се освободиш! После то става навик, втора природа.

Въпрос: Искам да кажа, че ако бяхте управляващ монарх, може би щяхте да сключите брак по "династична сметка"?

Симеон Сакскобургготски: В нашата династия морганатичният брак не е бил Sine qua non /условие, без което не може/. Пък и от моето поколение нататък всички започнахме да се женим или омъжваме за когото поискаме, вече общувахме в по-широк кръг.

Въпрос: Но двамата с Маргарита сте имали проблеми заради различията католици-православни...

Симеон Сакскобургготски: А, там беше сложно. Почти три години се мъчихме да разрешим темата, да няма скандали. Но и това вече се е променило.

Въпрос: Любов ли беше, та толкова упорствахте да се ожените?

Симеон Сакскобургготски: Ами да, бих казал. Виждате, че сме издържали 53 години заедно!

Въпрос: От друга страна, ако бяхте поискали, можехте ли изобщо да си позволите да се разведете?

Симеон Сакскобургготски: Страх ме е да не прозвуча като циник, но понеже въпросът ви е твърде оригинален, ще отговоря. Първо, слава Богу, тази мисъл изобщо не ми е минавала през главата. От друга страна бракът беше сключен по нашия обряд, според католишкия и по цивилния - общо три пъти – представете си колко сложно би било човек да тръгне да го разваля!