Проф. Каприев, режисьорът Делчев и културата на ръкопашния бой

Проф. Каприев, режисьорът Делчев и културата на ръкопашния бой
A A+ A++ A

Професор Георги Каприев отказа да коментира по какъвто и да е начин заплахите на режисьора Недялко Делчев, който го предизвика на дуел и се закани да изпрати секунданти.

Философът написа критична статия за спектакъла „Генерална репетиция на самоубийство“, поставен от Делчев, публикувана в новия брой на вестник „Култура“.

Режисьорът Недялко Делчев възропта, че критиката не е градивна, а цели да унижи и злепостави. Според него, подобно петно може да се изтрие само с бой.

„Може да е боксов мач, танц със саби, каквото пожелае. Логиката на поговорката „Дума дупка не прави“ трябва да бъде опровергана......Аз съм в добра физическа форма и вярвам в своя успех. Не съм тренирал от 25 години, така че нека господинът да бъде спокоен. Но навремето съм бил футболист и силно ритам, бил съм защитник и съм доста здрав“, закани се Делчев пред „Площад Славейков“.

Позицията на проф. Каприев е, че трябва да спре безмилостното осакатяване на пиеси с буквализъм, слаба игра и с единствената цел да е смешно на публиката. Не бива да се жертва екзистенциалната дълбочина на текста и най-вече смисълът за сметка на това зрителите да се заливат от смях. Така се е получило и с пиесата на Душан Ковачевич „Генерална репетиция на самоубийство”.

„Залагаш безалтернативно на буфонадата. Безмилостно захвърляш сериозността и вътрешната мотивация, докарвайки действието до елементарна клоунада с раздаване на плесници и падане по дупе. Тя безотказно весели публиката в нейната безмозъчна част. Същественото обаче е оперативното отстраняване на драматизма, пълното изрязване на екзистенциалните дълбочини, парализирането на смисловия гръбнак на текста. Постига се чрез кълчене, кривене и блещене, чрез тотална неестественост. Решаващо важен е буквализмът“, коментира проф. Каприев във вестник „Култура“.

Философът отказва да е страна в спора. На въпрос: „Възможно ли е качествено изкуство без качествена критика“, той отговори само: „Не е възможно“. А на въпроса: „Докога българските творци ще се страхуват от критиката“, отказа да отговори.

Може би това е причината да липсва смислена критика за театър, кино, литература и всякакъв друг вид изкуство. Творците се обиждат, а дори някои налитат на бой. Критиците ни пък нямат усещането за културна мисия и се страхуват от конфронтация. Доказателство за това са пламенните възхвали в медиите, приложими към всички жанрове: „Това не може да се види никъде другаде в света“. Така оставаме с изкривеното усещане, че културата ни е във възход. Тя може би е, но на ръкопашния бой.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »