Становището на "Бромак" за промените в Закона за банковата несъстоятелност (пълен текст)

"Новините" препубликува пълния текст на сигнала, подаден от основния акционер в КТБ "Бромак" ЕООД до председателя на Народното събрание Цецка Цачева относно готвените промени в Закона за банкова несъстоятелност.

Текстът е с копия до президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, ръководителите на парламентарните групи в Народното събрание, председателя на временната анкетна комисия към парламента, която разследва случая КТБ, омбудсмана, управителя на БНБ Иван Искров, Висшия съдебен съвет, главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на правосъдието, посланиците на държавите от ЕС в България, както и до еврокомисаря по правосъдието Вера Юрова.

"Бромак" ЕООД посочва като предмет на сигнала "Противоречие с Конституцията, правото на Европейския съюз и правовия ред в Република България на т.нар. целеви законопроект за временни синдици в КТБ.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

С оглед големия обществен интерес към публично огласеното в последните дни от Министър-Председателя, Министъра на Финансите, Представителите на парламентарно представените политически партии, Председателя на Бюджетната Комисия в Народното Събрание /НС/ и други представители на законодателната и изпълнителна власт, намерение и постигнато предварително парламентарно съгласие за законодателни промени в Закона за Банковата Несъстоятелност /ЗБН/, респ. и в Закона за Кредитните Институции /ЗКИ/, в качеството ни на мажоритарен акционер в Корпоративна Търговска Банка АД /КТБ и/или Банката/, защитавайки интересите на Банката, нейните вложители, акционери, облигационери, делови партньори, както и защитавайки обществения интерес да излезе наяве и се разкрие цялата истина за КТБ, изразяваме мнение, че предвижданите законодателни промени СА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ, ПРОТИВОРЕЧАТ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ И ПРАВОВ РЕД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, И НАРУШАВАТ ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Аргументите ни, обобщено, са следните:

1. Изработването и обсъждането на Законопроекта на Временен Синдик в КТБ следва да бъде извършено съобразно императивните изисквания на чл. чл. 26-29 ог Закона за Нормативните Актове /ЗНА/, съгласно които:

а/ Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

б/ Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

в/ Министърът - вносител на проект на нормативен акт, които подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат. Становищата на тези органите се изготвят в 14-дневен срок.

г/ Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като Мотивите, съответно Докладът, съдържат:

1. причините, които налагат приемането;

2. целите, които се поставят;

3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

д/ Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно горепосочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган.

Ако Народното Събрание не спази ЗНА при изработването на този законопроект, то няма как да изисква и от гражданите на Република България за спазват законите, действащи в страната.

2. Изработването, Обсъждането и Приемането на Законопроект за Временен Синдик на КТБ е в противоречие па Конституцията на Република България, на най-малко три основания:

2.1. С приемането на Закон за Временен Синдик на КТБ, при положение, че КТБ не е обявена в несъстоятелност от съда и понастоящем има висящо дело във Върховния Административен Съд /ВАС/, по което се оспорва отнемането на лиценза на КТБ с Решение № 138/2014 г. на УС на БНБ, т.е. съгласно Европейското и българското законодателство КТБ е „кредитна институция“, се оказва пряко и неправомерно въздейсвие от страна на изпълнителната и законодателната власт спрямо съдебната власт, като й се оказва настиск по какъв начин да постанови окончателното си съдебно решение по спора за отнемане на лиценза на КТБ - да е бързо и в полза па българската държава, която има да си събира пари от К ГБ. А ако ВАС обяви за незаконосъобразно и на това основание отмени Решение № 138/2014 г. на УС на БНБ, с което се отнема лиценза на КТБ, какво ще стане тогава, ще могат ли да се върнат обратно дейстията и актовете на временния синдик, пред кого той ще е отговорен за тези си действия и до какъв размер и обхват ще е отговорността му?

2.2. Защо е необходимо „вкарването“ на временен синдик в КТБ, при положение, че съгласно действащото законодателство-ЗКИ, Квесторите имат изрично разписани законови правомощия по съхраняване имуществото на Банката в интерес на всички Кредитори на КТБ? В случая, ако Временния Сидник се назначава от съда по предложение на ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ /ФГВБ/, то каква ще е гаранцията за неговата независимост, обективност и безпристрастност, както и как ще се гарантира защитата на интересите на останалите Кредитори на Банката?

2.3. Защо е необходимо, за конкретния казус КТБ, в хода на неприключило висящо административно производство във ВАС, с предмет оспорване от акционерите на Банката Решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза й, да се приема ИЗВЪНРЕДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА КТБ, като в производството се включат ВРЕМЕННИ СИНДИЦИ, на които се предоставят извънредни правомощия - по тяхна, безконтролна преценка, да обявяват или завеждат дела за обявяване недействителност на цесии и на сделки в полза па трети добросъвестни лица, извършени от Квесторите, при положение, че и при сега действащото законодателство такива правомощия има Синдикът по ЗБН?

3.1. Регламентирането на ВРЕМЕНЕН СИНДИК, в процес на съдебно обжалване на наложена от регулаторен орган административни мярка "отнемане на лизценз" на акционерно търговско дружество - кредитна институция, влиза в колизия с общия режим на Търговския закон, съгласно който "временния синдик" има своето място в управлението на дружеството само след откриване на процедура по несъстоятелност, каквато по отношение на КТБ няма открита.

3.2. Внедряването от Законодателя на ВРЕМЕНЕН СИНДИК в производството по неприключил специален надзор на Банка-КТБ, е и в драстично противоречие с Правото на Европейския Съюз, в частност с Директива 2001/24/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.04.2001 г. за оздравяването и ликвидацията на кредитните институции. В тази Директива не е предвидено орган на несъстоятелността да участва в процедура преди откриването на процедурата по несъстоятеност. Напротив, допустимо е само обратното: "Важните функции на компетентните органи на държавата-членка по произход преди откриването на производство по ликвидация могат да бъдат изпълнявани и по време на ликвидацията, за да се гарантира правилиото протичане на това производство."

4. Приемането на Законопроекта за Временен Синдик в КГБ противоречи и на ДИРЕКТИВА 98/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ПА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа/ДИРЕКТИВАТА/.

   4.1. Раздел ІІІ-ти на ДИРЕКТИВАТА е озаглавен РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРОЦЕДУРИ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ. В член 6-ти на същият този раздел на ДИРЕКТИВАТА изрично е посочено, че моментът па откриването на процедура по несъстоятелност е моментът, когато съответният съдебен или административен орган произнесе своето решение.В случая на КТБ нямаме съдебно решение за откриване производство на несъстоятелност на КГБ, поради което правната фигура на ВРЕМЕНЕН СИНДИК без да има Решение на Съд за откриване производство на несъстоятелност на КТБ е в ГРУБО ПРОТИВОРЕЧИЕ И НАРУШЕНИЕ на ДИРЕКТИВА 98/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа.

   4.2. Нещо повече, член 7-ми от Раздел Ш-ти на ДИРЕКТИВАТА императивно предвижда, че ,, Процедурите по несъстоятелност нямат обратно действие по отношение на правата и задълженията на участниците, произтичащи от или свързани с тяхното участие в системата преди момента на откриване на такава процедура..." т.е. фигурата на ВРЕМЕНЕН СИНДИК и всичките му действия и актове, независимо, че ще бъдат разписани в ЗАКОНА ЗА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК НА КТБ, СА В НАРУШЕНИЕ на ДИРЕКТИВА 98/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, и като такива не само, че няма да могат да издържат в съда, но и срещу Република България може да започне поредната наказателна процедура от Европейската комисия за неспазване и нарушаване на Правото на Европейския Съюз.

   5. Законодателното въвеждане на ВРЕМЕНЕН СИНДИК, който да води отменителни искове за възстановяване на масата на несъстоятелността, в ситуация на невлязло в сила Решение № 138/2014 г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, противоречи на разпоредбите на Директива 2001 /24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.04.2001 г. за оздравяването и ликвидацията на кредитните институции. В чл. 10, т. 2, б. "л" във връзка с б. "а" ог тази Директива изрично е определено, че правилата за нищожност, унищожаемост или неприложимост на правни действия, които увреждат всички кредитори, се прилагат след откриване на производството по ликвидация, каквото решение няма постановено в случая с КТБ.

В Директивата е предвидено назначаване на администратор при провеждане на мерки за оздравяване и отделно ликвидатор - при процедура по ликвидация, без смесване на на двете правни фигури. Такова смесване на практика ще бъде резултатът от назначаването на временен синдик в кредитна институция, обжалваща отнемането на нейния лиценз.

Правният статус и неприключилите съдебни производсва по ЗКИ и ЗБН но казуса на КТБ не предполагат назначаване на Временен Синдик, защитаваш масата на несъстоятерностга, тъй като това е цел само в "производство по ликвидация", което понятие съгласно Директивата "е колективно производство, което е открито и контролирано от административни или съдебни органи на държава-членка за реализация на активите под надзора на тези органи..."

6. С привнасянето на фигурата па ВРЕМЕНЕН СИНДИК, при законосъобразно спряно производство за обявяване на несъстоятелност на КТБ по действащия ЗБН, се нарушава не само независимостта на съда, но и се изземват компетенциите и независимостта на регулаторния и надзорен орган-БНБ, за което е много вероятно срещу България да бъде открита наказателна процедура и България да санкционирана от Европейската Комисия за нарушаване на нормите на Правото на Европейския съюз, за пореден път.

7. Обобщено, това, което се прави със Законопроекта за ВРЕМЕНЕН СИНДИК НА КТБ е равнозначно на промяна на правилата на играта на полувремето на футболния мач, така че след почивката мачът да се доиграе на една врата. А това ли е волята па Народното Събрание?

Предвид гореизложеното, Ви Молим:

1. Да вземете това наше становище при обсъждане на законопроекта за временен синдик в КТБ;

2. Да поставите на широко обществено обсъждане законопроекта за временен синдик в КТБ, като спазите горепосочените императивни разпоредби на ЗНА;

3. Да гарантирате на българското общество, че законотворчеството на българското Народно Събрание е съобразено с и не противоречи на Конституцията на Република България и Правото на Европейския Съюз.

По този начин ще покажете на българските граждани, на държавите от Европейския Съюз и на Европейската Комисия, че законодателството и съдопроизводството на Република България е основано на стриктно спазване на принципите на върховенство на закона, разделение и взаимен контрол на властите, независимост на съда и на БНБ, а не е поръчково и кошонктурно, както и че Република България действително е Парламентарна Република и Правова Държава, а не само формално - на книга, а също и че хармонизирането на българското законодателство с Правото на Европейския Съюз не е химера.

С уважение,

За „Бромак“ ЕООД

Здравко Босаков,

Управител