След труса: най-страшно е отчаянието на хората

Най-страшно беше да гледам отчаяните хора наоколо, загубили всичко: домовете си, биволите, козите, това, което са засадили. Това разказа в студиото на бТВ Александър Димитров от Варна, който беше 2 дни в неизвестност след първите трусове в Непал.

Трусът минава, остават щетите, разказа студентът по туризъм, заминал на практика и озовал се в центъра на огромна човешка трагедия.

Всички бяха в паника, бягаха, плачеха, викаха, бореха се за живота си. А аз просто мислех как да се дръпна по-бързо от тази зона, разказа Александър.

Непалците хващат шепа пръст и започват да се молят на Кришна, обясни студентът. Докато се движел обаче виждал и хора, останали без надежда, ранени със счупени крака, които се влачели по земята, а също и много мъртви. Избягвах да се заглеждам, защото беше много страшно, признава младежът.

Прелитали много хеликоптери, но макар да изписвали с вещи SOS, никой не спирал.

Страшно беше да ги гледам как са загубили всичко.  Събираха се по 20 човека в една палатка, стоят пред къщите и гледат с празни погледи. Земетресението минава и отминава, но щетите, които оставя след себе си - това е най-страшното, споделя Александър Димитров.