Лазаров ден е!

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден.

По традиция в предпоследната събота преди Великден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). С Лазаровден започва подготовката за Страстната седмица.

Празникът е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия.

Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.

Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Според българската народна традиция, Лазаровден или „Лазарица", „Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

Смята се че след като лазаруват момичетата могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете.

Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че в къщата, където са влезли и пели лазарки, ще има благоденствие през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.