Има шанс за здравната реформа, пенсионната е под въпрос

Две важни реформи в България – здравната и социалната, са готови за старт. И ако непопулярните мерки за реформиране на здравеопазването на Петър Москов, макар и трудно, набират политическа и обществена подкрепа, промените в пенсионното осигуряване срещат неразбиране и сериозна съпротива.

С изключение на управляващите от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, останалите партии, в това число и коалиционните партньори от Патриотичния фронт засега твърдо бойкотират реформата на Калфин. Политиците се водят от къде хуманни, къде популистки подбуди, особено преди местния вот.

Коалиционното управление е добър формат за прокарване на непопулярни мерки и сегашният кабинет, за разлика от предишните две коалиции, е доказателство за това. При разпределянето на отговорността за трудните решения загубата на рейтинг за партиите в коалицията не са толкова тежки, както при еднопартиен кабинет.  

Това обяснява защо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, докато цели 4 години управляваше държавата еднопартийно и еднолично, при това с гарантирано мнозинство в парламента, не намери кураж за нито една от важните реформи - здравна, образователна, пенсионна, да не говорим за правосъдие и енергетика.

Въпреки че и тогава Европейската комисия бе не по-малко настоятелна България да направи необходимите промени. Не беше чудно защо, като разпределяше ресорите по партии, Борисов хариза "горещите въглени" и "гнилите ябълки" в ръцете на Реформаторския блок и АБВ. Така реформаторите и партията на Първанов получиха най-проблемните и бедни сектори, нуждаещи се от шокова терапия - здравеопазване, образование и правосъдие, а АБВ – социалния сектор. За себе си ГЕРБ запази само един разяден сектор - енергетика, през който обаче минават и най-големите финансови потоци.

Двамата ресорни министри – Москов и Калфин, свършиха предварителната работа за изготвяне на законодателните промени, които са базата на реформите. Едва ли някой е очаквал, че първата "светлинка в тунела" на България ще се окаже точно здравната реформа. Нещата в сектора до преди месец изглеждаха направо неспасяеми. Достатъчно е да припомним, че България е на първо място в ЕС по смъртност на глава от населението, както и по детска смъртност; на първо място по заболеваемост от инсулт, инфаркт и рак; води класацията в ЕС по най-калпаво здравеопазване; при нас са най-недоволните пациенти и най-неудовлетворените лекари, които бягат от страната.

В същото време имаме най-много болници като бройка в ЕС и харчим най-много пари за здравеопазване – по 4 млрд. лв. годишно държавни средства и още 4 млрд. - доплатени от пациентите за лекарства и медицинска помощ.

Много от мерките на здравния министър, като например за преструктуриране на спешната и болничната помощ, сливането на болници, новата форма на финансиране от касата с разделяне на медицинските пакети, предизвикаха съпротива.

Припомняме, че преди две седмици парламентът прие, макар и със спънки, Закона за здравното осигуряване и  правилата влязоха в сила. Другият "гръбнак" на промените в здравеопазването е Законът за лечебните заведения, които правят възможно обединението на болнични заведения от едно населено място в консорциум. Въпреки бунтовете на доктори и болници, нещата започват да се променят - все повече обществени профилирани и многофукционални здравни заведения започват да се обединяват. Пресният случай е болничният консорциум от три клиники в Бургас. Болниците всъщност нямат друг шанс, освен обединение, тъй като от догодина касата ще финансира само тези, които предлагат многопрофилно, а не специализирано лечение.

Законът за болничните заведения влиза тази седмица на първо четене в здравната комисия, а следващата ще се гледа и в пленарна зала. Така до лятната ваканция на депутатите те могат спокойно да приемат двата основни здравни закона - основата на здравната реформа. Москов призна, че за него това ще е "едно горещо лято", в което екипът му трябва да направи изцяло ново остойностяване на клиничните пътеки – от прегледа и изследването, през операцията, до последната марля и спринцовка". Сегашните цени на клиничните пътеки не са актуализирани от 15 години, а и никой не знаел "как за Бога?" за били изчислявани. Освен това министерството има за задача да извърши и разпределянето на заболяванията  в основния и допълнителния пакет, по които от догодина касата ще финансира лечението в болничните заведения.

За да осигури подкрепа за важните структурни промени, Москов също направи компромис. На среща с парламентарните партии той изслуша възраженията им срещу предложението в закона, даващ възможност за приватизацията на болници. Два часа по-късно министърът доброволно го оттегли.

Подготвени са и сериозни промени в Закона за лекарствените средства, насочени срещу ценовия рекет, който фармацевтичните компании оказват от години на държавата.

Според депутата от Патриотичния фронт д-р Султанка Петрова оттеглянето на предложението за приватизация на здравните заведения е добър ход от страна на Москов. Тя увери, че Патриотите ще подкрепят и идеята за сливането на болници, но при условие, че се подходи индивидуално към различните здравни заведения.

"Ясно е, че здравните заведения не могат да продължат да действат по сегашния начин. Идеята е много добра, защото осигурява пълно обслужване на нуждаещия се болен – от неговото диагностициране - до различните стъпки на изследване и лечение. Много е добре това да става на едно място. Сливането обаче няма да е удачно за онкологичните, кожно-венерическите и психиатричните диспансери, защото там проблемите са доста сериозни и се занимават с много специфична медицинска дейност, особено що се отнася до центровете за психично здраве", смята Султанка Петрова от ВМРО.

Хасан Адемов от ДПС, член на здравната комисия, приветства решението на здравния министър да оттегли тази част от законопроекта преди второ четене. " В този вид не бихме го подкрепили. Ние сме за приватизация, но тя е закъсняла страшно много – не по вина на това правителство, но е закъсняла. Идеята да влезе свеж ресурс вече не е така актуална, защото има достатъчно частни болници", обясни депутатът.

Според Адемов, който оглавява социалната комисия в парламента, стремежът на премиера към обща подкрепа за законопроектите в социалната и здравната област е обяснима, защото става въпрос за дългосрочни мерки, разположени далеч във времето. "Когато говорим за пенсионна реформа, хоризонтът е 2037 година, когато става въпрос за здравната реформа - също гледаме далече напред. Така че г-н премиерът търси подкрепа за тези две системи, защото за да има устойчивост във времето, трябва основната част от политическите сили да подкрепят промените", каза той. По предложенията на Москов обаче ДПС готви отпор: "Що се отнася до закона за лечебните заведения, ние сме категорично против задължителния характер на националната здравна карта. Ние сме за това да има национална здравноосигурителна карта, но ако преди това има демонополизация. Защото при един финансиращ орган се създават условия за рекет, за натиск, за корупционни схеми и т.н., за да можеш да влезеш в рамките на тази карта", аргументира позицията Хасан Адемов.

Лъчезар Иванов от ГЕРБ, член на здравната комисия, отчита, че със законопроекта се поставят доста тежки задачи за реализация, най-важната от които е свързана със здравната карта, която има задължителен характер. „Трябва да бъде установено първо на кои лечебни заведения министърът ще разчита като структуроопределящи, подчерта депутатът. Второ, след като се определят лечебните заведения, които ще бъдат гръбнакът на здравеопазването, трябва да се изведат критери и правила за приватизация на останалите. Ако ще се върви натам, трябва да има правила. И нещо, за което отдавна говоря, чухме го и от устата на проф. Генчо Начев – да има приватизация на дейности”, посочи Лъчезар Иванов.

Според него най-важното нещо в тази реформа е да се осигури конкурентна среда. "А в момента как да стане това – касата е монополист, който разплаща, а от другата страна от услугата не са доволни нито пациентите, нито лекарите. За да направиш реформа, трябва първо да имаш реална, а не административна конкуренция. В момента чрез различни механизми има на практика режисирана конкуренция", посочи Лъчезар Иванов.

"Актуален пример е спешната помощ – идва линейка да ви вземе и тя по закон трябва да ви закара до най-близкото лечебно заведение, което се занимава с определения тип заболяване. А не да ви закара в лечебно заведение, където ще бъде платено. Имаше едно време конкуренция между частните лечебни заведения, които си плащаха, за да карат там пациенти линейките. Сега някакво неписано правило сочи към държавните болници. И в двата случая това е сбъркано, тъй като е административно командно действие, независимо, че няма да намерите такава писмена заповед", коментира депутатът.

Георги Кючуков от АБВ, зам.-председател на здравната комисия в парламента, е категоричен: "Няма да подкрепим приватизация на структуроопределящи здравни заведения. Ще подкрепим почти всички останали точки, като имаме определени възражения спрямо методиката на изпълнение. Например начина, по който ще бъде оформена здравната карта като императив, както и начина, по който ще се извършва акредитацията на здравните заведения. Също така не можем да подкрепим занижаването на  изискванията  към управителите на лечебните заведения. Досега се изискваше здравен мениджмънт или някоя друга допълнителна квалификация. Сега това отпада и по новата методика може един икономист, който е работил в селското стопанство, да стане директор на здравно заведение, което за нас е  неправилно".

Тъмни облаци пред реформата на Калфин

Засега политическата подкрепа за пенсионната реформа на Калфин е по-скоро мираж. За предложенията ще гласуват депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, но тези гласовете няма да са достатъчни за приемането им. Премиерът Борисов помоли за парламентарна подкрепа на промените в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване, които от тази седмица влязоха за обсъждане на първо четене в зала. Аргументът в полза на реформата е отдавна известен и напълно убедителен - при демогафските тенденции в страната ни, ако не се вдигне пенисонната възраст, до 20 години броят на пансионерите ще се изравни с този на работещите. Тогава системата ще колабира.

В случая обаче "чарът на Борисов" и разумните аргументи като че ли не вършат работа. Пред iNews представителят на Патриотичния фронт Димитър Байрактаров заяви, че групата категорично няма да подкрепи пенсионната реформа в този й вид.

"Патриотичният фронт има много сериозни забележки към предлаганите от правителството промени в социалното законодателство. Всъщност критиките, които сме отправили към социалната реформа на Калфин, са залегнали като философия в нашата предизборна програма. На този етап забележките ни са толкова много, че не ни дават основание да подкрепим социалната и пенсионна реформа във вида, в който ни се предлагат."

"Не сме съгласни като цяло с философията на предлаганата реформа. Нма как да се съгласим осигурителния стаж да бъде увеличен на 40 години, тъй като де факто това няма да даде възможност на българите въобще да стигнат до пенсия. Измененията на Кодекса за социално осигуряване ще бъде разгледан утре на първо четене, но ние няма как да се съгласим и с промените, касаещи пенсионните фондове. Още през декември сме изразили становище, че не виждаме реализиране на правото на свободен избор на пенсионно осигуряване по начина, представен в Кодекса", посочи като аргументи Байрактаров.

На въпроса не залита ли Патриотичният фронт в краен ляв популизъм, като отхвърля неизбежното увеличаване на пенсионно осигурителната възраст, той отговори: "А кой ви каза, че сме дясна формация? Нас наистина не ни интересуват щуротиите, наречени "леви" и "десни" ориентации. Има само национално отговорно поведение, което е от полза на хората. Ние сме убедени, че качеството на живот у нас ни най-малко не се е подобрило. Напротив. Продължителността на живота по никакъв начин не се е увеличила, че да увеличаваме възрастта и осигурителния стаж. Затова смятаме, че той дори трябва да се намали до 35 години или максимум 37 години, както е в момента".

Депутатът илюстрира доводите си в цифри. "Не може цял живот да внасяте осигуровки в НОИ и в един момент ви се казва, че вие имате примерно 34 години осигурителен стаж и не можете са се пенсионирате при условията по Кодекса, тъй като нямате 40 години осигурителен стаж. В този случай излиза, че вие сте един донор на тази система и ще получите пенсия от 154 лв. С това никой нормален човек няма да се съгласи. Защо не се приеме вашият принос към осигурителната система? Ако сте се осигурявали примерно 33 години върху 2000 лв., да не би друг, който се е осигурявал 40 години върху 500 лв. да е допринесъл повече за системата? Справедливо ли е той да получи по-висока пенсия от вашата, при положение, че вие сте внесли много повече пари за пенсиите на сегашните пенсионери? И това по простата причина, че не ви достигат 1-2 години осигурителен стаж. Е, правилно ли е?", попита риторично Байрактаров.

Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева коментира позицията на патриотите: "Би следвало нашите коалиционни партньори да подкрепят и здравната и социалната реформа, която провеждаме. Защото все пак в програмната декларация на правителството са залегнали такива задължения в текстовете. Колегите имат възможност да напрявят съответните корекции в социалните закони между първо и второ четене. Но мисля, че като цяло философията на тези два социални законопроекта и на промените в Закона за лечебните заведения трябва да бъдат одобрени но първо четене, за да не се забавят повече реформите. Тези реформи са от изключителна важност за страната и не трябва да се спъват, особено от страна на управляващите партии", подчерта Караянчева.