Днес е Петльовден!
Православната църква празнува днес Сретение Господне, а народната памет отбелязва по стар стил още един празник - т.нар. Петльовден.
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н.ст.) или на 20 януари (според старото летоброене).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Съществува обичай, според който на този ден момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си.
С кръвта му се прави кръстен знак на входа на дома, а главата се забучва на видно място до вратата.
Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.
Закланият петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.
Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му. Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве.
Според други обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно.
Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, докато те били скрити живи и здрави.
Според преданията Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, вземането на малки момчета.
Една легенда разказва как смела еркечанка (с. Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканили, че ако не го предаде, ще го убият.
Тогава жената заявила, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред.
Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Още по темата:
- » Възкресение на вкуса: 3 бабини рецепти за обяд на Гергьовден
- » Голям празник е, вижте какво повеляват традициите
- » Петльовден е - мъжкия празник за плодовитост