България е сред страните – най-върли противници на миграцията

Общественото мнение в 42 страни по света е срещу имиграцията на чуждестранни работници, а в 27 страни е „за“. В същото време 57% по света смятат, че имиграцията е нещо хубаво срещу 32%, които смятат, че тя е нещо лошо. Най-бедните страни по-скоро подкрепят миграцията, по-богатите – не, а най-богатите са разделени в мненията си. В момента Европа е лидер в антимигарнтските настроения. България не прави изключение.

Това показва 39-ото годишно световно допитване, проведено от международната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“ – водещата глобална асоциация за пазарни изследвания и изследвания на общественото мнение. В България дейността на асоциацията е представена от нашата агенция. Проучването изследва нагласите, очакванията, вижданията и убежденията на 68 595 души в 69 страни по целия свят.

При задаване на въпроса „Като цяло смятате ли, че имиграцията на чуждестранни работници е добро или лошо нещо за нашата страна?“ 57% в глобален мащаб споделят, че имиграцията е нещо хубаво срещу 32%, които са на мнение, че тя е нещо лошо. Така нетната стойност (дяловете на положителните минус дяловете на отрицателните оценки) е +25.

В същото време обаче, ако се изчислят страните, то в повечето (42) надделява мнението „против“, а 27 от тях надделява „за“.

Глобализацията и възможностите за пътуване и заселване разделят света на три групи държави: бедни страни - където мнозинството подкрепя имиграцията, страни със средни и високи доходи - където мнозинството се противопоставя на имиграцията и богати – в които име мнозинства „за“ и мнозинства „против“.

Сред 18-те изследвани бедни страни, където средният годишен доход на глава от населението е по-малък от 10 хил. долара в само 3 мнозинството е „против“. Сред страните със средни и високи доходи (със среден годишен доход на глава от населението между 10 хил. долара и 35 хил. долара), вижданията на мнозинствата са точно обратните: само в 3 от 31 изследвани страни мнозинството е „за“.

Любопитното е, че богатите страни, където средният годишен доход на глава от населението е над 35 хил. долара, са разделени: сред 17 изследвани страни, 9 подкрепят, а 8 са срещу имиграцията.

В същото време в рамките на едно и също общество обикновено по-бедните са срещу имиграцията. Сред групите с най-ниски доходи нетната стойност в глобален мащаб е +2, докато при тези с най-високи доходи е +53. Интересни са и разликите в нагласите според възрастта. Респондентите под 35-годишна възраст в световен мащаб са по-позитивно настроени - с нетна стойност +30. При тези над 55-годишна възраст нетната стойност е +15.

Има наистина силна вълна на антиигрантски настроения в цяла Европа и тя е по-видима в Европейския съюз, отколкото в останалите изследвани европейски страни. Нетната стойност за европейските страни от ЕС е -21 (31% благоприятни нагласи, 52% неблагоприятни), докато нетната стойност за изследваните европейски страни извън ЕС е -9 (35% благоприятни, 44% неблагоприятни).

В рамките на ЕС най-силни антиимигрантски се откриват в източните страни, където нетната стойност е -37 (24% дял на благоприятни отговори, 61% неблагоприятни), следвани от южните страни с -26 (28%благоприятни отговори, 54% неблагоприятни), и северозападните страни с -16 (33% благоприятни отговори, 49%благоприятни).

В северните страни нагласите към имиграцията са по-благоприятни с +18 (50% благоприятни отговори, 32% неблагоприятни.

В северозападния подрегион на ЕС, има видима разлика между Белгия, Франция и Великобритания от ден страна и Германия – от друга. Белгия показва нетна стойност -49 (19% дял на благоприятните оценки, 68 %дял на отрицателните), Франция -36 (22% благоприятни, 58% неблагоприятни) и Великобритания -21 (30% благоприятни, 51% неблагоприятни). Германия +5 (44% благоприятни, 39% неблагоприятни).

В България 11% смятат, че имиграцията на работници е нещо хубаво, но 62% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Така, с нетна стойност от -51, България се оказва сред страните, които в най-голяма степен се противопоставят на имиграцията.

Кънчо Стойчев, вицепрезидент на световната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“ коментира: „Данните още веднъж показват кризисния момент за Европа, а и за България. Предизвикателството на Европейския съюз сега е да запази енергията на европейския проект и да неутрализира центробежните тенденции”.

В известна степен изненадващо, мненията за имиграцията са като цяло положителни в САЩ и Канада – на фона на факта, че и двете страни приемат работна ръка и са цел на мигранти.

От друга страна пък нагласите са по-скоро неблагоприятни в 5 от изследваните 7 латиноамерикански страни, въпреки че Латинска Америка се разглежда като „износител“, а не като „вносител“ на работна ръка. С изключение на Мексико (+10 нетна стойност) и Перу (+8), навсякъде другаде вижданията са по-скоро негативни: Аржентина (-3), Бразилия (-11), Колумбия (-34), Еквадор (-53) и Панама (-11)

Като цяло отношението към миграцията е позитивно в Африка. Единственото изключение сред изследваните страни е Южна Африка, където нагласите са неблагоприятни (нетна стойност от -24; с 32% благоприятни отговори и 56% неблагоприятни).

Нигерия и Гана в Западна Африка, Етиопия – в източна, и ДР Конго - в централна – всички те показват резултати, в които дяловете на благоприятните нагласи превъзхождат тези на неблагоприятните.

Близкият изток и северна Африка заедно с Югозападна Азия
Донякъде изненадващо, Саудитска Арабия, която „внася“ работна ръка – силно подкрепя имиграцията (+39). Обратно, няколко страни, които „изнасят“ работна ръка, са като цяло отрицателно настроени – например: Алжир (-51), Ирак (-62), Тунис (-41), Ливан (-50) and Палестина (-20). Единственото изключение сред „изнасящите“ страни в региона е Мароко с +13.

Не е изненадващо, че Турция, която е изправена пред многомилионна бежанска вълна, е с ниска нетна стойност от -35.

В трите най-големи южноазиатски страни нагласите към имиграцията са положителни: Индия (+28 нетна стойност), Пакистан (+65), Бангладеш (+40). И трите са „износителки“ на работна ръка.
На пръв поглед нагласите в региона изглеждат силно положителни – с +48 нетна стойност на отношението към имиграцията. Всъщност обаче се наблюдава разнообразие. Китай, например, е показва висока подкрепа (нетна стойност +74); подобно е положението във Виетнам (+47), Филипините (+24); и (донякъде изненадващо) Япония (+7).

Нагласите са също положителни в слабонаселеното Фиджи (+38) и Папуа Нова Гвинея (+13).

Нагласите във всички останали изследвани страни в региона са като цяло негативни: Тайланд (-65), Индонезия (-25), Австралия (-22) и Южна Корея (-15).

Въпреки че Монголия е много слабо населена, нагласите към имиграцията там са чувствително неблагоприятни – с нетна стойност от -58.

Изследването на УИН/“Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от УИН/“Галъп интернешънъл“ в 69 страни по целия свят.

Общо 68 595 са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (30 страни; 35 028 души), по телефон (16 страни; 11 996 души) или онлайн (23 страни; 21 571 души). Теренната работа в различните страни е проведена от септември 2015 г. до декември 2015 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал - 95%.

В България изследването бе проведено между 30 октомври и 5 ноември чрез пряко лично интервю сред 1009 пълнолетни български граждани.