Славчо Нейков: От енергийната борса не трябва да се очакват моментални резултати, това е процес

Енергийната борса функционира вече трети месец. Експертите са разделени в оценките си за нейното функциониране. Според едни ефектът от нея е процес, а не еднократен акт, докато други смятат, че резултатът от дейността и е нулев.
Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, коментира пред БГНЕС какви са първоначалните ефекти от отварянето на пазара и какви са очакванията им за развитието на процеса през следващите месеци:

“Когато говорим за ефекта от енергийната борса, която функционира от около три месеца, трябва да се знае, че става дума за процес, а не за еднократен акт. България е една от последните страни-членки на ЕС, която предприе в последно време активни действия в посока енергийна либерализация от страна на регулатора, на правителството, на основата на законови основания. Те заслужават поощрения, защото това е процес като юридическа възможност, който съществуваше от доста време, но беше стартиран едва миналата година.

По отношение на американските централи, и на ВЕИ-та бяха предприети конкретни стъпки и законови промени, така че да се създаде възможност те да се доближат максимално до пазарни условия. През април т.г. се очаква да се финализират договорните взаимоотношения между НЕК, ЕИС и „Контур-Глобал” във връзка със заплащането на старите дългове. Дружествата са поели ангажимент да намалят цената си за разполагаемост, от което съм убеден, че ще има ефект и за крайния потребител на енергия за бита. Не трябва да се забравя, обаче, че крайната цена на електроенергията е пазарен елемент.

Важно е да има правила, а оттам нататък именно пазарът е този, който ще определя цените. Имаше доста пророчества при стартирането на енергийната борса - едва ли не за 40-50% увеличение на цената на тока. Нищо подобно не се случи. Напротив, цената се стабилизира. Сега по какъв начин тя ще се движи във времето едва ли някой може да каже, но в европейски мащаб, където се прилагат същите правила, никога не е имало такива големи отклонения, за които бяха изразени опасения у нас.

Лично смятам, че нямаме основание за подобни притеснения. Според мен, изпълнителната власт направи стъпките, които се очакваха от нея - да създаде с помощта на НС рамката на промените.

Но регулаторът трябва сега да отчете много по-реално разходите на дружествата, които са на пазара. Не визирам само производителите на електроенергия или само разпределителните дружества, а всички участници в системата.
Ако си спомняте миналата година през месец март имаше тежки снеговалежи и се оказа, че има много големи нужди за инвестиции в мрежата за обезпечаване на сигурността на доставките. И се надявам, че регулаторът сега ще отчете този вид специфични разходи. Да не говорим пък за разходите през призмата на превенцията в борбата срещу посегателствата върху енергийните мрежи.

Ще повторя - от енергийната борса не трябва да се очакват моментални резултати, защото това е процес.
По отношение на бита има какво още да се постигне, преди да стигнем до момента, в който всеки потребител поне на теория ще може да си сменя доставчика. В развитите европейски страни, в които пазарните отношения съществуват от много отдавна в далеч по-изчистен вид, отколкото при нас, само 6-8% от крайните битови потребители си сменят доставчиците. Така че не трябва да очакваме чудеса и при нас, защото става дума за доста сложна система от взаимоотношения.

Ако говорим за цената на тока за бита, кога и каква промяна може да има, ще го каже само регулаторът, но нека не забравяме, че цената на електроенергията в България е най-ниската в ЕС. Но цената на тока не трябва да бъде социален фактор, не трябва да изпълнява социални нужди. Напротив, трябва да отразява пазарните взаимоотношения. А тези, които имат нужда от социално подпомагане, за тях трябва да се погрижи държавата, но не през призмата на енергийната, а през социалната си политика”.