„Нойе Цюрхер цайтунг“: Нежният бриз на руската буря

„Нойе Цюрхер цайтунг“: Нежният бриз на руската буря
БГНЕС
A A+ A++ A

Икономиката на Русия много бавно излиза от рецесия. По данните на националното бюро за статистика в първата четвърт на годината брутният вътрешен продукт е намалял с 1,2% в сравнение със същия период на миналата година. През 2015 г. обемът на производството намаля с 3,7%. Освен това финансовата ситуация остава достатъчно сложна за мнозинството граждани, на тях им предстои да претърпят чувствителни загуби.

Номиналната работна заплата през 2015 г. растеше бавно, както по време на кризата от 1998 г.; поради високата инфлация реалната работна заплата се сви с почти 10%. Потреблението се сви с една десета – което е двойно повече, отколкото по време на финансовата криза. По данни на министерство на икономиката реалната работна заплата ще намалее в някаква степен и през 2016 г.

Загубата на покупателна способност постави под съмнение икономическия модел, на който се основава популярността на президента Владимир Путин. С помощта на преразпределението на доходите от петрол през първия му мандат, Путин предизвика скок в потреблението. Но руснаците живееха в утрешния ден. От 2003 до 2013 г. реалната работна заплата почти винаги растеше по-бързо от производителността на труда. Когато производителността на труда се повиши до 8% за година, на работниците плащаха 17% повече.

Това са минали дни. Ако бъде пресметната в долари номиналната работна заплата, то поради срива на рублата работната сила в Русия неотдавна стана по-евтина, отколкото в Китай.

Появяват се все повече информации за протести поради липсата на работна заплата, независимо дали става дума за проблемния производител на „Лада“-та АвтоВАЗ или за металообработващата и автомобилната промишленост в Урал. В Русия официалното регистриране на протестите на работници е непълно, но изследвания на социолози, в частност, на ЦНСИ в Санкт Петербург, показват ясна тенденция към увеличение.

В зависимост от метода на отчитане, през миналата година са били зарегистрирани 409 или 156 трудови спора. Даже официалната статистика е отчела най-високото от 2008 г. насам ниво на стачки. Поради страхове от уволнение протестите на работници в Русия не се превърнаха в масово явление. Това може да бъде обяснено в многобройните моноградове – промишлени центрове с едри работодатели. Освен това правни препятствия, слаби профсъюзи и отсъствие на междурегионална координация в рамките на секторите не способства за провеждането на стачки. Протестите рядко носят общонационален характер, като цяло те са спонтанни, ограничени и локални. Само че някои работници са съгласни на своеобразен бартер: те са склонни да приемат понижаването на работните заплати, но да запазят препитанието си.

Руските компании традиционно взимат под внимание фишовете, а не списъка на работещите. Миналата година безработицата беше средно 5,6%, което е малко повече, отколкото през 2014 г., но далече под 8,4-те процента по време на финансовата криза. Отказът от уволнения може да стане по по-общи причини – като например съхраняване знанията във фирмата, но може и просто по руски.

Големите работодатели и контролираните от държавата компании са под внимателно наблюдение от страна на политическите органи. За да не бъде поставян под опасност социалният мир и да не се създават политически проблеми, някои компании в продължение на дълго време се въздържат от извършване на реорганизации и свързаните с тях уволнения. Често те са били принуждавани да се отказват и от влагане на средства за повишаване ефективността и за съвременни методи на производство.

В годините на бума недостатъците на такова опазване на структурите едва ли беше забележимо. Но по време на криза положението се влошава, и най-много страдат най-уязвимите групи от населението. Независимо дали заради загубата на работа или поради понижаване на заплатата. През април от Световната банка заявиха, че рецесията обезсмисля значителния руски напредък при съкращаване на бедността. Според основния сценарий през тази година може да се очаква повишаване нивото на бедност от 13,4% до 14,2%, или да 20,3 млн. жители. Т.е. сега в нищета ще тънат повече хора, отколкото по време на финансовата криза. През 2012 г. максималното ниво на бедност обхващаше 10,7% от населението. /БГНЕС

#покупателна способност #Путин #стачки #работна заплата

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »