Хелзинкският комитет: България нарушава права на непридружените деца бежанци

Общество | 19 май 2016, четвъртък / 18:22| Показвания:



под лиценза на creative commons

Липса на установен механизъм за идентификация на лица от уязвими групи, неосигуряване на превод и правна помощ, нарушаване на правата на непридружените деца. Това са сред основните проблеми, установени от Български хелзинкски комитет (БХК) за миналата година в нов годишен доклад за наблюдение на производството за предоставянето на международна закрила в България.

През 2015 г. националната система за убежище и международна закрила е претърпяла значителни промени за кратък период от време. Това е отражение на динамичните процеси, които протичат в Европа заради влезлия рекорден брой бежанци и мигранти, се отбелязва в доклада.

Основният приток на бежанци към България са били граждани на Ирак (34%), Афганистан (30%) и Сирия (29%).

Ето и набелязаните от БХК проблеми за изминалата година:

Липса на установен механизъм за идентификация на лица от уязвими групи

Значителна част сред кандидатите за закрила през 2015 г. съставляваха лица от силно уязвими групи, за които обаче и през изминалата година не бе установен административен механизъм за ранна идентификация, както и за насочване и предоставяне на необходимите условия и грижа съобразно техните специфични нужди. Категорията "лица от уязвими групи" включва деца, хора с увреждания, възрастни хора, бременни жени, жертви на трафик, хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лица, понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

Осигуряване на превод и правна помощ

През голяма част от 2015 г. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) нямаше сключени договори с преводачи от основните говорими езици, тъй като проведените от агенцията обществени поръчки за осигуряване на превод в бежанските производства бяха оспорвани и повтаряни неколкократно в периода от април до октомври 2015 г. Така агенцията наруши задължението си да осигурява преводач при провеждане на интервютата с кандидатите за убежище.

Освен превод държавата следва да осигурява и правна защита на чужденците, търсещи закрила в България, както го прави за физическите лица, които поради липсата на финансови средства не са в състояние да ангажират адвокат. За това обаче не бяха отделени средства от държавния бюджет. Правна помощ бе осигурявана само по проекти на Европейския бежански фонд и единствено в центъра за настаняване "Овча Купел" в София. С изтичането на програмния период към 30 юни 2015 г. обаче тази услуга също бе преустановена за цялата втора половина на годината.

Условия, медицинска грижа, финансова помощ

След подобренията, извършени през 2014 г., от началото на 2015 г. условията на прием постепенно започнаха да се влошават в няколко основни насоки. Регистрацията и издаването на документи не се извършваше в указания от закона срок от 3 до 6 работни дни. Битовите и хигиенни условия на настаняване бяха влошени значително в сравнение с 2014 г. В регистрационно-приемателните центрове храна бе осигурявана само два пъти дневно. Медицинската помощ бе ограничавана до спешната помощ с лекарства основно осигурявани и предоставяни от Българския червен кръст или други частни и корпоративни дарители.

През март 2015 г. ДАБ отмени предоставянето на социално подпомагане, което е в размер на 65 лева месечно. Това лиши кандидатите за закрила от възможността за снабдяване с допълнителна храна, включително специализирана храна за бебета и деца до 3 години, лекарства, санитарни и хигиенни принадлежности, дрехи и други стоки от първа необходимост за задоволяване на базовите им потребности.

Все повече непридружени деца

През изминалата година продължи да нараства броят на непридружените деца на територията на България, които пристигат без родител или друг пълнолетен роднина, отговарящ за тях. Провеждането на бежанската процедура спрямо тях ставаше без назначението на настойник или попечител в нарушение на закона. В повечето от случаите отсъстваше и социален работник. В нито един от наблюдаваните от БХК случаи децата не бяха представлявани от адвокат. Тази практика, нарушаващата правaта на децата, продължава вече няколко години без да са предприети действия да се осигури безопасността на непридружените деца.

През 2015 г. ДАБ не спази и задължението си да предпазва малолетните или непълнолетните деца, търсещи международна закрила, от физическо и психическо насилие, жестоко или унизително отнасяне. Вместо да ги настанява при специални условия, непридружените деца бяха поставяни в стаи с пълнолетни несемейни лица, в резултат на което бяха установени няколко случая, в които децата са били излагани на неблагоприятно влияние и среда, а в един отделен случай – и на психически и физически тормоз.

С изключение на регистрационно-приемателния център в Харманли за децата също не беше осигурявана храна три пъти дневно. И за тях беше преустановено изплащането на индивидуалните месечни помощи.

 

 


Тагове: Български хелзински комитет, деца, бежанци, Харманли, храна, месечни помощи, настаняване, битови условия, хигиена, социално подпомагане, Агенция за бежанците

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси