Омбудсманът предлага спорове с потребители да не се решават от арбитраж

Изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитража, въвеждане на регламент за действието им, изготвяне на правила и публичен регистър за тяхното създаване, както и въвеждане на изисквания към арбитрите и контрол върху работата им предлага националният омбудсман Мая Манолова. Днес тя представи предложенията си за законодателни промени, които е изпратила до премиера Бойко Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

От началото на мандата си Манолова е получила множество жалби и сигнали от граждани с оплакване, че са осъдени от арбитражен съд за несъществуващи задължения, за отдавна погасени по давност дългове, без арбитражна клауза, неприсъствено и често, без изобщо да бъдат уведомени за арбитражното производство.

След анализ на проблема е установено, че производството е удобно средство за лесно осъждане на гражданите, без те да могат адекватно да се защитят, аргументира се омбудсманът. Към арбитражно производство най-често прибягват колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, които са отдавна погасени по давност. Арбитражът обаче се използва и от самите монополни дружества, доставчици на обществени услуги, от фирми за бързи кредити и др.

Законодателните предложения на Манолова са мотивирани от това, че арбитражната процедура не създава достатъчно гаранции за защита правата на гражданите. При нея се пренебрегва липсата на арбитражно споразумение; приема се без надлежни доказателства, че гражданинът е уведомен за производството, след като се въвежда презумпцията, че щом не възразява, значи приема компетентността на арбитража; решенията се постановяват въз основа на доказателства, представени само от едната страна, или дори без доказателства. Освен това арбитражните решения се ползват със същата изпълнителна сила като съдебните такива, като не подлежат и на обжалване. Въз основа на тях ищецът може да се снабди с изпълнителен лист и да започне производство срещу гражданина пред частен съдебен изпълнител.

Напоследък дружествата – доставчици на обществени услуги, въвеждат арбитражни клаузи в типови договори, общи условия и различни документи, чието подписване хората трудно могат да избягнат, пише още в мотивите си Манолова. На практика потребителите са лишени от възможността да влияят на договарянето и да бъдат информирани за съществуването на съответните клаузи, в които се посочват точно определени арбитражни съдилища, което е нарушение на Закона за защита на потребителите. Тези клаузи са неправомерни и по смисъла на определение на Съда на ЕС. В него се подчертава, че дори на потребителя да е предоставена информация от страна на търговеца относно разликите между арбитражното и редовно съдебно
производство, това не изключва неравноправността.

След проверка на екипа на националния омбудсман е установено, че към момента в България функционират над 45 арбитражни съдилища, като само за миналата година един арбитражен съд е образувал повече от сто хиляди дела. Тъй като няма законови изисквания към създаването и функционирането на арбитражните съдилища, всеки може да създаде арбитражен съд, да назначи каквито си поиска арбитри (без изисквания за образование и стаж), да си съчини процедури и да "съди" граждани. От тази възможност вече са се възползвали различни сдружения, колекторски фирми и др., а потърпевшите според Манолова са хиляди.