Становище пред съда в Люксембург: Забраната за забулване на работа е дискриминация

Становище пред съда в Люксембург: Забраната за забулване на работа е дискриминация
Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

Фирмена политика, която изисква от служителка да не носи мюсюлманска забрадка при общуване с клиенти, е пряка дискриминация. Това становище е изразил генералният адвокат Шарпстън към съда на Европейския съюз в Люксембург, предаде пресцентъра на съда.

Според нея изискването за изцяло неутрално облекло също може да представлява непряка дискриминация, която е оправдана само ако е пропорционална на преследвана законова цел, което включва стопанските интереси на работодателя.

Конкретното дело, по което дава становище Шарпстън, касае мюсюлманка, която е работила като инженер-проектант във френска фирма в областта на информационните технологии от 2008 г.

Докато е била на работа, е носела забрадка, покриваща главата, но не и лицето, в избрано от нея време. Задълженията й включвали срещи с клиенти на фирмата.

След оплакване на един от тези клиенти, че забрадката е "смутила" неговите служители, и молба "следващия път да няма забрадка", от нея е било поискано да потвърди, че ще се съобрази с тази молба. Тя е отказала и е била освободена от работа през 2009 г.

Аргументите на фирмата били, че заради отказа й да не носи забрадка тя не е можела да изпълнява задълженията си от името на фирмата. Жената е обжалвала уволнението й пред съда във Франция. Френският Касационен съд, пред който делото е висящо към момента, е запитал Съда на Европейския съюз дали изискването да не се носи мюсюлманска забрадка при предоставяне на консултантски услуги на клиенти в областта на информационните технологии може да се счита за "основно и определящо професията изискване". И поради това да попада извън обхвата на предвидената в европейска директива забрана за дискриминация, основана на религия или убеждение.

В заключението генералният адвокат отбелязва, че има значителни разлики между правните системи на държавите членки относно носенето на религиозно облекло и символи на работното място. Това е така най-вече по отношение на служителите в публичния сектор. Тъй като обаче конкретното дело се отнася до трудово правоотношение в частния сектор, Шарпстън ограничава изложението си до тази област.

Според нея свободата на изповядване на религия или убеждения попада в приложното поле на директивата, тъй като е съществена част от свободата на религия. Жената е била третирана по-малко благоприятно поради своята религия, тъй като инженер-проектант, който е решил да не показва религиозните си убеждения, не би бил уволнен, смята адвокатът. Поради това стига до извода, че

уволнението е представлявало пряка дискриминация, основана на религия или убеждения.

Уволнението би било законно само ако се прилага някое от изключенията, предвидени в директивата.

Тя предвижда, че при определени обстоятелства разлика в третирането може да не попадне в приложното й поле, ако разликата се основава на характеристика - "професионално изискване". Генералният адвокат счита, че това изключение трябва да се тълкува стриктно. Изискването трябва да бъде "основно и определящо" и пропорционално на преследваната законна цел.

Според генералния адвокат изключението не може да се приложи в конкретния случай. Където никакви данни не обосновават извода, че тъй като носи мюсюлманска забрадка, жената не е можела да изпълнява задълженията си като инженер-проектант. Освен това пряката дискриминация не може да се обоснове с евентуалните финансови загуби за работодателя.

На следващо място генералният адвокат разглежда останалите изключения по отношение на пряката дискриминация и стига до извода, че нито едно от тях не намира приложение по делото. Първо, адвокатът отхвърля идеята, че забрана служителите да носят религиозно облекло, когато са в контакт с клиенти, може да бъде необходима, за да се защитават правата и свободите на личността, които са от същностно значение за функционирането на всяко демократично общество.

Генералният адвокат отбелязва и че фирмена политика, налагаща изисквания за изцяло неутрално облекло, има вероятност да доведе до непряка дискриминация. Такава политика може да бъде обоснована, ако преследва законова цел и е пропорционална на нея. Генералният адвокат обаче отбелязва, че е трудно по настоящото дело да се намерят основания забраната да се счита за пропорционална. За окончателното решаване на този въпрос обаче компетентен е френският съд. Неговото решение би било обвързващо и за съдилищата от други държави членки, когато са сезирани с подобен въпрос.

#Съд на Европейския съюз #Люксембург #забрадка #дискриминация #съдилища

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Любопитно
Последно от Любопитно

Всички новини от Любопитно »