Правителството ускори диалога с Русия за Белене, но стратегическите въпроси остават

Един факт мина някак си незаслужено и между другото покрай новините, свързани с активната вече кандидатпрезидентска кампания и с поредните скандали с депутатите и Народното събрание – правителството чрез министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова продължи активна работа по темата за бързото погасяване на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт“ в изпълнение на арбитражното решение по повод спора между двете дружества, коментира председателя на УС на Института за енергиен мениджмънт и член е на борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК Славчо Нейков.

Срещите на министър Петкова миналата седмица в Москва демонстрираха, че изпълнителната власт успя да се организира много бързо след приемането само преди около две седмици на закона относно заем, обезпечаващ дължимите от НЕК плащания. Освен конкретния закон, правителството има зад гърба си като част от своя мандат и вече консенсусното обществено разбиране, че сумата съгласно арбитражното решение е дължима и че всяко забавяне увеличава сериозно тежестта върху гърба на всички данъкоплатци. И нещо повече – стана пределно ясно, че своевременното разплащане между компаниите съгласно постигнатите в Москва договорености е особено важно за двустранните междудържавни отношения; същевременно, това е предпоставка за постепенно разчистване на национално ниво на концептуалната, юридическа и организационна бъркотия около по-нататъшната съдба на АЕЦ „Белене“.

Така предприетите от правителството ефективни стъпки по договаряне на конкретната пътна карта за издължаване на НЕК към „Атомстройекспорт“ имат много по-широки последствия – включително и за това какво ще става оттук нататък с АЕЦ „Белене“, макар това да не е формално свързано с арбитражното решение.

А е крайно време България да има окончателна консенсусна позиция по съдбата на този проект, като се отчита, че какво ще стане с него зависи до голяма степен и от оперативно сътрудничество с руската страна. В този контекст има още няколко обстоятелства, които следва да се припомнят.

На първо място не следва да се забравя, че по-нататъшните стъпки относно изчистването на дълга според решението на арбитража зависят и от бързото произнасяне на ЕК по повод обезпечаването на държавната помощ за НЕК. Да се надяваме, че ЕК ще се произнесе достатъчно скоро – ясно е, че процедурата по произнасяне е свързана с формалности, но дано не се стигне до излишен формализъм, защото всяко забавяне струва много пари на граждани на Европейския съюз.

На второ място това е фактът, че изчистването на финансовия въпрос по повод арбитражното решение ще има положително влияние и върху последващите действия и преговори и за други сектори. За българската страна остава, например, открита темата за т. нар. газов хъб, който би имал европейско значение – а за неговото осъществяване България гледа също и към Русия.

Същевременно, приключилите буквално преди дни срещи Русия – Турция на най-високо ниво и взетите решения, свързани с енергийния сектор, показаха, че подценяването на нуждата от своевременни и добре обмислени действия на ниво ЕС и на национално ниво може да има много сериозни последици. Само че за това от страна на ЕС е нужен повече реализъм за ролята на взаимоотношенията ЕС-Русия в енергийната сфера при отчитане интересите на страните-членки; а на България е нужна дългосрочна политическа и икономическа визия – или с други думи, нужна е актуална енергийна стратегия.

Ясно беше казано, че Турция има сериозна и амбициозна ядрена програма, която освен ядрената централа „Аккую“ включва в сметките още две такива (Синоп и Игнеада), като последната се планира да бъде изградена не далече от границата с България. А решенията относно „Турски поток“, разглеждани от някои с недостатъчно обоснована критичност, поставят на преден план темата относно развитието на стратегически концепции, свързани с доставките на природен газ, както и на конкретни газови проекти с европейска насоченост.

Така и темите, и моментът за конкретни и проактивни действия вече са толкова важни, че дано по-нататъшната ефективна работа по тях не бъде блокирана заради политически емоции или трусове.

Славчо Нейков е с 24 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, вкл. и като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. От декември 2014 г. е Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК.