Болниците искат нови 50 млн. лв. за лекарства

Българската болнична асоциация и Националното сдружение на частните болници внесоха жалба в Административния съд срещу решение на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. С него се отпускат над 50 милиона лв. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, а средствата са от преизпълнението на заложените здравноосигурителни вноски. Това засяга интересите не само на болниците, но и на пациентите, тъй като лишава лечебните заведения от възможността да получат заявените от тях суми за вече извършена, но неразплатена от НЗОК дейност, обясниха представители на сдруженията, пише 24 часа.

Те коментираха, че към искането на вносителите продължават да се присъединяват нови болници, тъй като проблемът засяга всички. Болниците апелират съдът да отмени решението и да даде указания НЗОК да нареди изплащане на пълната дейност за болнично лечение на здравно осигурени пациенти, след като има свободни средства за други пера. Очаква се услуги, които ще останат неплатени за годината, да са в размер на 24 милиона лева. Принципно несъгласие срещу решението да се насочи ресурс единствено за лекарства заяви и Центърът за защита на правата в здравеопазването.

Ако надзорният съвет беше решил тези средства да бъдат дадени само за лечебна дейност, пак щях да възразявам - не може този орган да решава сам чисто админстративно и без обосновка по подобен начин разпределянето на парите без необходимите уведомявания и консултации, изтъкна д-р Стойчо Кацаров. “Официално болничната система генерира огромни икономии, което се дължи на годишната сезонна флуктуация в заболеваемостта. За юли и август в най-големите регионални здравни каси на територията на страната - Пловдив, Варна и София, бяха реализирани милиони икономии от болнично лечение заради по-малкото постъпващи пациенти.

Така бяха спестени около 50 млн. лв. за болнична помощ за цяла България. Тогава ние останахме с впечатлението, че макар да нямаме право като отделни болници да прехвърляме тези икономии за следващия месец, когато дойде тежкото време за болниците - октомври, ноември, когато заболеваемостта естествено се повишава, реализираните надлимитни дейности ще бъдат заплатени. Оказа се обаче, че местните регионални здравноосигурителни каси нямат нито лев от тази реализирана икономия. Всичко е иззето на централно ниво. Но какво се заплаща с тях”, попита д-р Иван Маджаров, председател на Българската болнична асоциация.

Той уточни, че заради налагането на лимити болниците са принудени да правят списъци на чакащите за планово лечение, но с никакви мотиви не могат да правят морални компромиси и да върнат пациент с инфаркт, инсулт, болно дете само защото заради това, че са търсени от пациентите, са изпълнили лимитите си и трябва да ги лекуват по спешност извън лимитите. Още повече че голяма част от дейностите са не само отчетени пред НЗОК, но и одобрени от институцията. Постепенно тежестта в здравноосигурителните плащания се измества към лекарствената политика, а в същото време непрекъснато се внушава, че изпълнителите на болнична помощ са консуматори на средства, каза още д-р Маджаров. Проблемът с лимитите всъщност не е на болниците, макар че направените разходи често остават за тяхна сметка, а на здравно осигурените пациенти.

По същество НЗОК е длъжник не на болниците, тя не плаща на пациентите нещо, което им се полага, подкрепи го д-р Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация. Налагането на лимити до голяма степен лишава българина от правото на избор да се лекува там, където смята, че ще получи най-добрите грижи. Недофинансирането на системата от своя страна води до парадокса с доплащането - по приблизителни данни от джоба на гражданите излизат близо 1/2 от средствата за здравеопазване. Към жалбата ще се присъединят още много болници, каза председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.

„Считаме, че това е правилният път и се надяваме делото да бъде спечелено.“ Българският лекарски съюз подкрепя възраженията на болниците. БЛС застава зад всички свои членове, независимо каква собственост са те, когато са потърпевши не само от нарушаване не законодателни, но и на етично-моралните правила, каза председателят на съюза д-р Венцислав Грозев. Той допълни, че през януари БЛС ще атакува пред съда неплатената надлимитна дейност за 2015 г. в размер на над 50 млн. лв., повече от половината от които били за лечение по спешност.