Второ качество храни ли се продават в Източна Европа?

Второ качество храни ли се продават на потребителите в Източна Европа, в това число и в България? Отговор на този въпрос потърсихме в рубриката „Чети етикета“, след като словашко изследване на разликите в съдържанието на 22 продукта на водещи мултинационални компании, продавани в Източна и Западна Европа, предизвика истински скандал, пише БТВ.

Резултатите показаха, че колбасите съдържат по-малко месо и повече мазнина, млечните храни са с по-малко протеини, а в шоколада има по-малко какао. За сметка на това тези храни съдържат повече изкуствени оцветители, подсладители и консерванти. С други думи – те са с по-ниско качество от западните си аналози.

 

Словашкият министър на земеделието Габриела Матечна призова производителите на храни „да престанат да делят потребителите на две класи и да започнат да продават храни с едно и също качество в целия европейски пазар“.

„При някои продукти сме се превърнали в европейско кошче за боклук“, коментира чешкият ѝ колега Мариан Юречка.

Българският служебен министър на земеделието и храните Христо Бозуков каза, че е „недопустима дискриминация да се предлагат продукти за Източна Европа с по-лошо качество и с повече сол, мазнини и изкуствени подсладители“.

 

Производителите се оправдават, че не става въпрос за различно качество, а за адаптиране на продуктите към вкусовите предпочитания в различните страни.

В отговор на запитване от страна на bTV, Еврокомисията излезе със следната позиция:

„Европейският съюз има правила за контрол на безопасността на храните. Храната в Евросъюза е безопасна. Справедливата конкуренция между храните в единния пазар е основана върху етикетирането на хранителните продукти.

 

Задължение на страните членки е да осъществяват съответния контрол и да се погрижат европейското законодателство за безопасността и етикетирането на храните да се прилага правилно на национално ниво.

Европейският съюз уверява, че в този контекст потребителите няма да бъдат подведени“.

Не сме правили подобни изследвания, защото не сме получавали такива сигнали за разлика в качеството на отделни продукти, каза Камен Николов от Агенция по безопасност на храните.

През 2011 г. имаше подобни случаи, но изследванията, които бяха направени, не показаха някакви големи отклонения, добави той.

Подобен анализ може да се направи и у нас, но в Словакия колегите го реализираха с държавна помощ, т.е. правителството подпомага и финансира подобни изследвания, каза Богомил Николов от Активни потребители. В Унгария наскоро направиха нещо подобно. Това е начинът – да има финансиране, но и международно сътрудничество. Една организация или един контролен орган сами трудно биха успели. Към момента регламентите, които определят сътрудничеството между органите, не са пригодени за такъв тип изследвания, добави той.

На въпрос доколко можем да се доверим на нашите лаборатории и дали те са обективни, предвид че резултатите в Словакия са едни, а у нас – други, Камен Николов отговори: „След като една лаборатория е акредитирана да прави определен обем изследвания, нямаме съмнения за точността им“.

Снимка: bTV

Според него наличието на глюкозо-фруктозен сироп вместо захар в безалкохолна напитка не означава, че тя е по-нискокачествена от аналога ѝ със захар. „Като качество и ефект разликата между едното и другото е много малка, не бих казал, че има някаква вреда за организма“, посочи той.

По думите му, „ако производителят така е заложил в своята технологична документация и така го е обявил на етикета, няма никакво несъответствие и всичко е наред, съгласно регламента“.

Богомил Николов каза, че има данни за ощетяване на потребителя, но не трябва всичко да се слага под общ знаменател, защото продуктите са хиляди. Не само храните са обект на различие, но и условията на телекомите, на застрахователите, на банките, например, добави той.

Агенцията по безопасност на храните не може да остане безучастна на такава информация и като компетентен орган ще предприемем действия, най-малкото ще вземем някои от продуктите, за които има информация от колегите, и ще направим сравнителен анализ, за да видим така ли е или не, каза Камен Николов.