Банкер: България вече изпусна един влак от Китай

Китайската инициатива "Един пояс, един път" събра през седмицата на двудневният форум в Пекин представители на близо 70 страни. Тя се състои от два панела - икономически пояс на Пътя на коприната и морски Път на коприната на 21-ви век. "България изостава с привличането на китайски инвестиции", заяви инвестиционният банкер Александър Сираков, предаде БНР.

За България китайският "Нов път на коприната" е стратегически проект и възможност за участие в новосформиращ се пазар, който обхваща страните от Азиатския басейн, Близкия Изток, Средна и Западна Европа, подчерта още той. "Буквално и преносно, ние вече изпуснахме един влак. Тази инициатива представлява една инфраструктурна свързаност между Китай и Западна Европа. В този смисъл в нашия регион България е пряк конкурент и партньор с непосредствените ни съседи Сърбия и Гърция", коментира Сираков.

По думи на банкера през последните години съседите ни имат вече конкретни успехи. Така например се наблюдава процес на концентрация на подобни инвестиции в Гърция. "Други инфраструктурни проекти, които просто подминават България - скоростната жп линия на Пътя на коприната преминава през Македония, Сърбия и Унгария. Има проект, свързващ река Дунав, Морава, Вардар и Егейско море", коментира той. Сръбското дипломатическо присъствие в Пекин също е доста засилено, а по отношение на дипломатическите визити и дипломатическия обмен категорично изоставаме.

Географската, културна и езикова дистанция между България и Китай не е никак малка, предупреди Александър Сираков, според когото проактивно представителство на страната ни в Китай е силно препоръчително. "Наблюдението ми за момента, че най-активното установяване на търговски и бизнес контакти с Китай са частни български асоциации и фирми. В този смисъл е препоръчително да имаме засилено политическо присъствие в Пекин по отношение на икономически и културни въпроси", допълни банкерът.

В големия китайски проект на този етап става въпрос преди всичко за мащабно държавно участие, мащабни държавни проекти и държавна ангажираност, категоричен бе Сираков. Според него в момента трябва да мине политически булдозер, който да установи необходимата технологична и законодателна инфраструктура, политиките, които вследствие да прокарат пътя за частни инвестиции.

Друга инициатива, която би имала много позитивен ефект е откриването на самолетна линия София-Пекин, смята Сираков. От римско време са останали инфраструктурни пътеки, които продължават да са в основата и на съвременната инфраструктура. Не се иска много, повече е въпрос на политическа инициатива и активност, на доказателства, че България проявява интерес към тези проекти. Такава позиция изрази професорът по международни отношения Динко Динков. Той коментира още, че България залага до голяма степен на остарял, парализиращ модел на международна търговия и не обръщаме внимание на тези, силно интригуващи останалия свят идеи.

"Само за изграждането на тези инфраструктурни проекти на три континента - Азия, Европа и Африка, Китай е способен да задели 124 млрд. длр. Нека сравним с плана на Световната банка за нов план "Юнкер", където усилията се мобилизират някъде за 75 млрд. длр. за развитие на целия свят", коментира Динков.

Той припомни, че китайският държавен глава е потвърдил, че Китай е способен да инвестира във всички страни, които приемат китайските проекти някъде около 800 млн. длр., и то в обозрим срок. "Това са огромни инвестиции. Ако ние останем встрани от тях трябва много сериозно да се разтревожим за положението си в променящия се с много висока динамика свят. Не бива да разчитаме само на дипломатическата служба. Нужно е нашето обществено мнение по-добре да свикне в съвременните реалности", допълни проф. Динков.