Спомен за любимата Стоянка Мутафова: Вдъхновяващи цитати (СНИМКИ/ВИДЕО)

За да отдадем нужната чест на Стоянка Мутафова, сме подготвили няколко нейни любими цитата: "Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот."

"Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!"

"Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин."

"Да запазиш детското в себе си е да запазиш вкуса си към живота…"

"Не мога да се прехласвам от благодарности към публиката. Артистите много обичат в интервютата да ръсят фрази като "Моят бог е моята публика" или "За мен публиката е всичко". Как могат да са всичко четиристотин души в салона, дето и лицата им не различаваш? Какъв е тоя бог, дето толкоз лесно му се кланяш? Я по-полека."

"Голямото ми притеснение беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях щуротии само и само да привлека вниманието върху себе си."

"Нямам проспани години. Нямам тихи любови."

"Или си енергичен, или не. Не можеш да си такъв нарочно или насила."

"Не се чувствам старица, нищо че изглеждам така."

"– Как искате да Ви запомнят? – А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!"

"Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея."

"Който не носи театър в себе си е умрял." "Българинът е завистлив. В това е най-добър. Виж, да се бори, да се бунтува – за това не го търси."

Тази сутрин ни напусна легендарната актриса Стоянка Мутафова. Магнетична, невероятно талантлива и с неподражаемо чувство за хумор... жена, която вдъхновяваше и ще продължи да го прави, макар че вече не е между нас. Решихме да я почетем, като споделим с вас някои от най-силните й цитати, защото в думите й има много мъдрост.

"Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата."

"Вече съм твърде възрастна и гледам основно назад, не напред. Но се радвам, че още съм на сцена де. Дано е така до последно!"

"Моята усмивка не е дежурна усмивка."

"По-хубаво нещо от истината няма. От нея те заболява, но ако вникнеш по-дълбоко, виждаш, че е по-добре да го знаеш."

"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство."

"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!"

"Пет пари не давам на колко години съм. По-добре да съм ги направила, отколкото да не съм ги направила. Има хора, които си отидоха на 30."

"'Майната му'. Винаги съм била на този принцип. Не страдам много за нищо, нито пък се радвам прекалено на хубавите неща. Май това е формулата да станеш столетник като мен. Нищо не си слагам на сърце."

"Няма артист, който да каже, че не е искал да се издига. Това е лъжа. Ако е изостанал, то това се е случило при много различни причини. Има много талантливи хора, които изостават и не успяват, нямат късмет."

"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"