Тодор Мечкарев, който намери труповете в Стара планина: Имали са шанс, на 200 м. от тях са минали спасители

Тодор Мечкарев откри вчера телата на загиналите в Балкана Атанас Пенчев /42/ и 17-годишния му син Андриан от Стара Загора. Дългогодишният планински спасител от Калофер намери труповете в долния край на Параджишка поляна на около 80 метра от оградата на вододайната зона на Калофер.  

Според Тодор двамата са имали шанс да оцелеят.

В издирвателната акция, която се проведе на 6, 7 и 8 февраури, планинските спасители са минали на около 200 метра от бащата и сина, ала не са ги забелязали.

Времето беше много лошо, условията бяха много тежки, припомни Тодор Мечкарев. Бащата и момчето се били приютили край корените на огромно дърво. Близо до тях  Мечкарев намерил раницата им, а извън нея бутилка от литър половина, пълна с вода. След това аз изкарах шефа на калоферския отряд  и двама-трима от спасителите, каза Мечкарев.

70-годишният планинар излязъл с мисията да открие телата на бащата и момчето, след като с него разговарял началника на ПСС – Пловдив Георги Стамов с молба на помогне в издирването.

Ето целия разказ на спасителя Тодор Мечкарев:

Живея във вила близо до Паниците, тръгнах нагоре и след десет минути ги намерих.  Бяха съвсем  близо до вододайната зона на Калофер, в ниската част на Параджишка поляна. До едно голямо дърво, където са търсили подслон и завет - там са останали. Раниците им бяха до това дърво, а те малко по-надолу  в едно сухо дере, дълбочко, там са се приютили и там са загинали.

Били са изтощени, движили са се около 20 часа от връх Ботев надолу. Когато са слизали са стигнали до едни табели, на които пише „За връх Ботев“. И в тая мъгла са помислили, че започва спускането и са искали да слязат до река Тунджа. Малко по-рано са започна да се спускат и са се объркали.

Имали са голям шанс да оцелеят, защото там са седели на завет в ниското. Зад корените на това дърво са свалили раниците, там има бутилка вода литър и половина, видях я извадена от раницата. Там са били дълго време и са се надявали за помощ. Ала времето беше много лошо. Знам това, защото аз живея на вилата.

Аз съм планински спасител от 1971 година, но от няколко години не ме търсят за акции. Тази сутрин поех само заради шефа на Планинска спасителна служба – Пловдив Георги Стамов, с когото се познаваме от много години. Само той дойде да ми се обади, никой друг не ме потърси в тази акция. Има млади спасители, а никой не идва да пита. А по това трасе 14 години пеша сме ходили до Ботев връх, познавам го като дланта си, знам на пръсти всичко. Младите са самонадеяни, не искат ни акъл да им даваме, нито нищо. Като ми се обади Георги Стамов, казах, че ще отида и ще проверя.“

Тодор Мечкарев е участвал в издирването на десетки хора в планината. Имаше едно момче Миро, което беше тръгнало с велосипед към Ботев, спомня си Мечкарев. На 200 метра от него ме върнаха карловските спасители – Христо  беше с куче. Вика ми, бай Тошо, всичко сме проверили. А той на 200 метра над нас. Пътят се знаеше, и него можеше да открием навреме“.

Мечкарев търсил и тримата младежи, които цяла седмица бяха издирвани в Стара планина. Сам обикалял с джипа си Балкана, родителите на момчетата нощували в неговата вила. Но и до ден днешен ни родители, нито момчетата са се обадили едно благодаря поне да кажат.

Тодор Мечкарев е на 70 години, здрав и силен като скала, познава планината като дланите на ръцете си. Но младите вече го смятат за остарял да участва в акции. Но той е готов да помогне винаги, дори само да го попитат. Когато се опитал за колоездача Миро да каже нещо му казали „Всеки акъл дава, не се бъркай“. И старият спасител и планинар се обидил.

Дълги години съм работил на връх Ботев – от 18-годишен в продължение на 37 години до 2005 година, докато се пенсионирах, разказва Мечкарев. Работил на телевизионната станция на връх Ботев. 14 години минавал по трасето от Параджика до връх Ботев пеш. А после  25 години със снегоходни машини. Всяка  седмица изкарвал със снегоходна машина персонала до телевизионната станция на връх Ботев. Хубаво, лошо време – изкарвал съм ги до върха. Толкова години без да се изложим в професията, спомня си тодор Мечкарев пред "Марица".

Той открил костите на човек, изчезнал в Балкана преди 18 години. В Джендема намерил останките на човек, издирван дълго време. Било пак по време на тържества за Левски. Спасил двама от колегите си, изгубени в Стара планина.

Но най-често за съжаление откриваме телата на загиналите – затрупани от сняг, от лавини. Рядко оцелява човек в жестоките условия на планината, споделя Тодор Мечкарев.