Официално писмо на BESCO до Бойко Борисов

Официалното писмо, което BESCO (Българската Асоциация на Предприемачите и Стартиращите компании) изпрати на вниманието на министър-председателя Бойко Борисов.

Казвам се Добромир Иванов и съм председател на BESCO - Българската стартъп асоциация. Може би никога не сте чувал за нас, но ние сме работодателска организация, в която сме се събрали вече над 500 високотехнологични компании, в които работят над 10 000 предимно млади хора. Развиваме продукти и услуги, с които се борим България да бъде по-добре представена по целия свят. Днес може да изглежда в очите на много хора, че ние сме новите и все още малки работодатели, но всъщност след само няколко години това най-вероятно ще бъдат най-големите български компании, някои от тях ще са и сред най-големите в света. Вярваме, че както за последните 10 години Apple, Amazon и Google задминаха старите световни лидери като Exxon, Shell и AT&T, така и нашите стартъп компании скоро ще бъдат лидерите на българския бизнес.

Създадохме BESCO, за да може ние като бизнес да помогнем в изграждането на по-добро законодателство и административна рамка за индустриите с висока добавена стойност. Три години вратите пред нас са предимно отворени, всички са много любезни, говорим си, но резултати няма. В обръщанието си преди няколко дни призовахте бизнеса да Ви подкрепим. Твърдите, че Вие подкрепяте бизнеса, но ние не виждаме реализирани нещата, които са важни за нас като представители на иновативния бизнес. Започнахте преди няколко дни изграждането на суперкомпютър в България, но се опасяваме, че когато е готов няма да има кой да го използва тук оптимално, защото все по-често и висококвалифицираните кадри, и предприемачите търсят начини да напуснат страната. Инфраструктурата е нещо много важно, но тя не би ни помогнала ако ги няма хората.

Естония, Латвия и други. Не сме против държавния контрол и установяването на конкретни рамки за отчитане на продажбите, напротив - вярваме, че това е от фундаментално значение за развиването на устойчива икономика. Но сме убедени, че остарялата концепция на Наредба Н-18 и необмислените промени през последните две години, които я удвоиха, като обем, са по-пагубни за местната икономика дори от Covid-19. Категоричното ни мнение е, че тази наредба трябва да бъде изцяло заменена от нова такава, написана от нулата, но с мисъл и поглед в бъдещето. Или да го кажем така - във времена на Covid-19 ни трябва и Наредба Н-19.

2. Гаранция, че осигурителният праг няма да бъде повишаван в рамките на това правителство

В рамките на Тристранното споразумение се стигна до разбиране как да се повишава всяка година максималния осигурителен доход от 2022 година. При нас достигна информация на няколко пъти тази година, че е възможно голямо вдигане на осигурителния праг. Възможно е това да няма нищо общо с Вашите планове, но ние имаме нужда ясно да се заяви, че осигурителният праг няма да бъде променян в рамките на настоящото правителство. Само от слуховете за това действие много компании избързаха да се пререгистрират в други държави и настроението е, че ако това стане реалност всеки, който може ще напусне страната. Ние получихме уверение от заместник-министъра на финансите, че вдигане на прага няма да има, но многократно сме виждали важно изменения да се случват между двете четения в Народно събрание и ние имаме нужда да ни уверите, че няма през декември месец да прочетем в проекта за бюджета, че осигурителния праг е рязко повишен.

3. Създаване на дружество за стартъпи и иновативни компании в България (изменение на Търговския закон)

Действителното название е Договорно акционерно дружество. По законопроекта работим от година и половина, имахме няколко работни групи в Министерство на икономиката, в които се включиха още 6 други министерства, работодателските организации и всички заинтересовани страни. Днес имаме готови текстове на законопроекта, оценка на въздействие и разписани мотиви. В писането се включиха някои от най-големите правни кантори в страната, както и най-изявените юристи в темата Търговски закон. Съществуващият Търговския закон не дава възможност гъвкаво да се работи с договори за вестинг, конвертируеми заеми и още много инструменти, които са нужни на високо иновативните компании, които поради своята специфика привличат редица рундове от инвестиции. Текстовете, които предлагаме стъпват на опита на френското дружество SAS, което е било въведено за техните иновативни компании преди 25 години и днес се е доказало като най-разпространения вид дружество във Франция. Както се изказаха някои от хората, които са с ранг “бащи на Търговския ни закон”, нашия закон е написан за занаятчийници от 19 век и е крайно време да влезе в 21 век.

4. Реформа в пенсионно-осигурителната система, чрез която пенсионните фондове да могат подобно на европейските да инвестират в т.нар. VC фондове (алтернативни инвестиционни фондове, АИФ) Там където има развити капиталови пазари пенсионните фондове играят важна роля като източник на средства за АИФ (VC фондовете, фондовете за дялов и рисков капитал, които инвестират в стартъп, технологични и иновативни компании и други компании от икономиката). Подобно е състоянието в Западна Европа, Румъния и Хърватия. Искането ни включва 3 основни промени: ● Разрешаване на пенсионните фондове да инвестират в регистрирани алтернативни инвестиционни фондове, а не само в лицензирани ● Разрешаване на пенсионните фондове да заявяват предварително пари, които да заделят от портфейла си за инвестиране поетапно в АИФ на по-късен етап, без да е необходимо да влагат цялата сума на инвестицията наведнъж ● Вдигане на прага, който пенсионните фондове могат да инвестират в АИФ, от 1% на 5%. Всичко това би довело до ресурс от над 700 млн. лв., който ще бъде инвестиран в Българската икономика и в крайна сметка ще бъдат на разположение за високотехнологичните компании в страната. С това ние бихме се превърнали в абсолютен лидер на Балканите и ще привлечем бизнес от всички страни в Централна и Източна Европа.

5. Въвеждане на Стартъп виза за България

Стартъп визата е инструмент, който предлага почти всяка държава член на Европейския съюз. Но не и България. Тук също имаме изготвен законопроект, оценка на въздействие, мотиви към законопроекта и разписан ред за издаване на стартъп визите. Договорили сме също така една от най-големите платформи в света да предостави софтуера, чрез който да може да се оценяват кандидатите за тази виза в България. Имахме работни групи включващи ДАНС, Дирекция “Миграция” към МВР, МВнР, Министерство на икономиката, работодателските организации и всички заинтересовани страни. След приключването на тази работна група преди 9 месеца, нищо не се случва. Законопроектът стои в Министерство на икономиката и въпреки подкрепата на министър Караниколов напредък няма. Днес за стартъп компания извън ЕС е невъзможно да дойде в България, поради липсата на Стартъп виза. Законодателството ни е насочено към малки или средни компании, но не и към стартъпи. Имаме примери за предприемачи, които развиват стартъп компании и по над 2-3 години не успяват да получат право да бъдат в страната. Те прехвърлят тук своите инвестиции, интелектуална собственост, но самите хора не могат да бъдат тук. Започват с голямо желание да бъдат в България, но завършват с огромно разочарование и започват да обясняват по цял свят колко лошо място за бизнес в България. Вярваме, че с този законопроект можем да променим напълно това и да направим България по-добро място в този аспект.

6. Подобряване на Синята карта

България на теория има Синя карта. Реалността е, че при недостиг на между 50 000 и 70 000 човека само в IT индустрията ние издаваме по относително 200 сини карти на година. Процедурата отнема над 5 месеца. За сравнение в другите страни членки на ЕС процедурата е между 2 седмици и месец, а например Нидерландия има бърза процедура, която отнема само два дни. Не е реалистично някоя компания да отвори процедура за наемане на кандидат, да намери човек, той да иска да дойде тук и след това 5 месеца да чака позволение да го направи (понякога е и до 8 месеца). Резултатът е, че Полша успя да привлече близо 1 милион програмисти и инженери от Украйна. Не малко от тези хора можеха да бъдат тук ако имахме по-добре работеща Синя карта, защото бизнеса, който е готов да им плаща и има нужда от тях е тук. Конкретните ни предложения са:

● Съкращаване на срока за получаване на Синя карта на ЕС на
висококвалифициран гражданин на трета страна до максимум 8 седмици
(считано от подаване на първоначално заявление – до получаване на
самото разрешение).
● Отпадане на нуждата от представяне на „частни“ документи, т.е. такива,
които не са издадени от официален орган на власт, снабдени единствено
със съответната заверка (от нотариус, с апостил и т.н.) и легализация.
● Отпадане на необходимост от издаване на виза „Д“ за граждани на трети
страни, получили достъп до пазара на труда за целите на издаване на Синя
карта на ЕС, които имат право на безвизов престой в Република България и
осъществяване на процедура единствено пред Дирекция „Миграция“.
● Отпадане на: „обосновка“ от работодателя, в условията на доказан
недостиг на висококвалифицирани кадри; „доказателства за осигурена
издръжка, настаняване и транспорт“; изискването за предоставяна на
доказателства за осигурено жилище за период от 6 месеца/1 година
● Въвеждане на единна процедура за издаване на Синя карта на ЕС и
паралелно обработване от всички компетентни органи, завършваща с
едновременно издаване на Решение на Агенция по заетостта, Виза „Д“ (ако
е необходима) и Синя карта на ЕС.
● Създаване на механизъм за регистрационен режим за издаване на Синя
карта на ЕС (заместващ даваното от Агенция по заетостта разрешение за
достъп до пазара на труда) в случаи на кандидатстване от предварително
сертифицирани работодатели.
● Предоставяне на възможност за работа в друг офис на работодателя, както
и за командироване в страната и чужбина (при спазване на съответните
миграционни политика на страната, в която е командировано лицето) и
повишение (посредством промяна на длъжността) на лица, получили Синя
карта на ЕС.
● Ясно разграничение на правото за промяна на работодател и възможността
за оставане без работа, съответни търсенето на такова, за първите и
вторите две години от общата четиригодишна продължителност на Синята
карта на ЕС.
● Възможност за чуждестранни студенти, завършили висше образование в
България, да кандидатства за Синя карта на ЕС и да получат същата, без

да се налага да прекъсват пребиваването си и без да кандидатстват за виза
„Д“ и да напускат страната.
● Възможност за провеждане на процедура за събиране на семейство на
притежателите на Синя карта на ЕС паралелно с процеса на издаване на
последната.
● Въвеждане на единна електронна система (портал) за работодатели, която
да се ползва от всички ведомства, които участват в процеса по издаване на
Синя карта на ЕС (АЗ/МВнР/МВР/ДАНС), интегрирана със съответните
релевантни системи, като визов контрол и т.н. С това ще бъде избегнато
дублирането на едни и същи документи (до степен пълното им
припокриване при подаване на съответните заявления пред българско
посолство/консулство – за издаване на виза „Д“ и последващото
кандидатстване пред Дирекция „Миграция“ към МВР – за издаване на
разрешението за пребиваване), изисквани от кандидата/работодателя;
извършване на служебни проверки за наличие или липса на обстоятелства;
улеснение при даването на съвместни становища; ускоряване на процеса
по съгласуване; създаване на възможност за проследимост на процеса от
съответните заявители и т.н. Обработката на информация следва да бъде
извършвана единствено посредством тази система, без изпращане на
хартия на документи, уведомления, известия, съгласувателни процедури и
т.н. между различните органи. Системата би позволила и инициирането на
процедурата по кандидатстване по електронен път, с възможност за
изпращане на електронни документи (като по възможност отпадне и
изискването за прилагане на хартиени такива, а ако няма възможност за
отпадане, то алтернативно документите да бъдат предоставяни на етап
проверка за съответствие електронно, а на хартиен носител да бъдат
предоставени при получаване на съответното разрешение).
Разработването внедряването и пускането в експлоатация на подобна
система напълно кореспондира и със Стратегия за развитие на
електронното управление в Република България 2019 – 2023 г.

7. Изграждане на финансовата инфраструктура на Българска фондова борса (БФБ) и създаване на свързаност на българския капиталов пазар в европейския БФБ е свързана със световния пазар чрез немската система за електронна търговия Xetra. Xetra позволява на българските инвеститори да купуват акции по електронен път на 1.7 млн. немски и европейски емитента (компании), но нито един немски или европейски инвеститор не може да закупи акции на български компании, търгувани на БФБ по електронен път, поради липса на доразработка на системата и свързаност на европейските и световни пазари в посока към България. БФБ е мажоритарна собственост на българската държава и отговорността на развитието на борсата е на нейния собственик. Необходимо е да се инвестира в инфраструктурата на капиталовия ни пазар (БФБ и Централен депозитар), за да може европейски и немски инвеститори да инвестират в България. Такава инвестиция ще даде възможност на европейските и международни инвеститори свободно да инвестират в България и търгуват с акции на български компании по електронен път, регистрирани на БФБ.

8. Създаване на възможност на българските компании да набират облекчено капитал в рамките на европейските разпоредби Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който се обсъжда в Народното събрание в този момента залага ограничение за задължение за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа на емисии ценни книжа, с обща стойност, изчислена за период от 12 месеца, надвишаваща левовата равностойност на 3 000 000 евро. Това ограничение е значително по-ниско от дадения праг от 8 000 000 евро по Регламент (ЕС) 2017/1129 (13). По този начин се поставят българските емитенти на ценни книжа (компании) в значително неравностойно положение спрямо емитенти на други пазари в ЕС предвид необходимостта на българската икономика да догонва страните от ЕС. Като пример може да се посочи, че дори и в момента съществуващата практика от друг финансов пазар в България - банковия - позволява на ръководствата на местни кредитните институции, чуждестранна собственост в България, да вземат решения за отпускане на кредитни експозиции към даден клиент в рамките на левовата равностойност на 5 000 000 евро. Нашето предложение е това ограничение да се вдигне от 3 000 000 евро на 5 000 000 евро, за да може българските емитенти да имат сравними възможности за развитие като европейските компании.

9. Приемане на Закон за личния фалит По тази тема е говорено много и Вие със сигурност сте наясно с проблема. От гледна точка на предприемачите ситуацията стои по следния начин. Високотехнологичните компании в ранна фаза на развитие не притежават ликвидни активи - т.е нямат сгради или имущество, което да могат да заложат срещу кредит. Банките в България дават кредити на бизнес само срещу активи, които е най-добре да бъдат недвижимо имущество. Съответно младите предприемачи са принудени да заложат своите домове, коли или каквото имат, за да получат подкрепа от банка. Рискът от провал при високо иновативните компании е много голям и ако те се провалят, е възможно да изпаднат в състояние, при което за десетилетия напред да бъдат преследвани от частни съдебни изпълнители. Решението е да избягат от страната или ако останат тук, за тях става практически невъзможно да продължат да бъдат предприемачи и изпадат в ситуация да се борят за оцеляване. Тук ще си позволя лично да адресирам, че един от големите проблеми на страната ни е липсата на предприемаческа нагласа. Има много изследвания, които показват, че като народ ние нямаме смелостта и желанието да стартираме собствен бизнес. Това се променя, когато се насърчава, а не се наказва провалът. Част от моето образование е в САЩ и там от ранна възраст се насърчава човек постоянно да опитва, да се проваля и да опитва отново. В България още от училище всеки грешен въпрос се наказва и младите хора израстват с разбирането, че за нищо на света не трябва да изглежда, че те са се провалили. България е последната държава членка на Европейския съюз без Закон за личния фалит и е много важно това най-накрая да бъде променено.

10. По-бърза ликвидация на фирми В момента ликвидацията на фирми в България е процес, който отнема около година и струва между 600 лв и 1000 лв. Срещу 30 лв до 50 лв на година може една компания без дейност да се поддържа “жива”. Т.е. По-евтино е 20 години някой да си държи фирмата, отколкото да я ликвидира. Също така ликвидацията е ангажиращ процес, при който се налага неколкократно да се комуникира с НАП, НОИ и Агенция по вписванията. Ако някой ще ликвидира бизнеса си и например започва работа или нов бизнес със сигурност не мисли да отделя нито времето, нито тези пари. Резултатът е, че ние имаме буквално стотици хиляди фирми-фантоми. Годишно се регистрират около 60 000 нови компании, а ликвидираме около 1000. Далеч сме от мисълта, че това представя реална успеваемост на бизнеса и това всеки го знае. Проблемът тук е, че за да привличаме чуждестранен бизнес в страната е нужно предприемачите да знаят, че ако се провалят, могат лесно да приключат бизнеса си, а не че ще им отнеме толкова време, за да се занимават с институциите в България. Случаят е особено важен, когато говорим за фирми, които не са имали никога дейност. Тук стои силното лоби на банките, които искат тази процедура да е толкова дълга, но ситуацията е противопоставяне между интереса на няколко заинтересовани страни и на целия бизнес климат в България. И тук е нужна политическа воля, за да се реши този проблем.

11. Повече шансове за провал на предприемачите (темата за несъстоятелността) Връщайки се на стимулирането на провала, второто нещо освен Личния фалит, което е нужно, е промяна на законодателството свързано с несъстоятелността на юридическите лица - т.е. Фалита на компаниите. Тук имаме конкретни предложения свързани с това да се прави разлика между това в несъстоятелност да изпадне завод, през който са минали стотици милиони, и двама студенти, които са взели 10 000 лв заем и не могат да го върнат. В момента разлика няма, тези двама млади човека може да бъдат наказани за поне две години да управляват ново дружество, а евентуално може и до живот да нямат тази възможност ако продължава да има неудовлетворени кредитори. Във всяка развита държава има програми за “Втори шанс” и дори още повече шансове за провал. Отново това е тема, за която знаем, че може да чуем много аргументи колко е важно да пазим банките и кредиторите, но крайният резултат е, че ако си предприемач и по тази причина би предпочел да не бъдеш в България, да не плащаш тук данъци, да не си българска компания, но да ти бъде спокойно, че държавата всъщност насърчава свободната инициатива и предприемачеството и ако се провалиш, ще ти се даде нов шанс да опиташ отново. Важно е тук да се има предвид, че успешен бизнес се прави най-често след много провали. Ако Стив Джобс, Ричард Брансън, Уорън Бъфет и много други правеха бизнес под сегашното законодателство в България, най-вероятно нямаше никога да сме чували имената им, защото на първия провал щяха да са “извън играта”.

12. Дистанционна работа Тук заедно и с други работодателски организации имаме предложения как да се изменят текстовете в Кодекса на труда, но целта е да се регламентира работата от дома, т.нар. home office. Коронавирусът извади наяве нуждата хората да могат гъвкаво и лесно да работят от вкъщи. В 21 век това ще бъде явна практика и всяка компания, чийто бизнес го позволява, ще дава тази възможност на своите служители. Нужни са спешни промени в Кодекса на труда, които да регламентират този вид работа.

13. Трудовата медицина да се реформира Трудовата медицина в момента е един инструмент, който е изключително трудно за една компания да изпълнява и по наше лично мнение никой не се справя да покрие нещата, които пише там. Писан е преди много време и например според описанията там на всеки около 40 минути служителят трябва да почива - нещо напълно неприложимо за един програмист, който 2 часа се кани да започне да работи и след това може 10 часа да пише код без да спре, защото ако спре после пак 2 часа може да не започне отново. Реалността е, че сегашната трудова медицина е писана, за да решава проблеми, които са били актуални преди десетилетия, и е нужна цялостна промяна. Бихме се радвали и ние да работим по темата, ако има воля това да се случи.

14. Дигитално вписване на акции В 21 век е съвсем реално да летиш със самолет или да си в някой бар в Силициевата долина и до теб да има човек, който да се заинтересова от бизнеса ти и да иска да инвестира в него в рамките на самия разговор. Примерът със самолета е реална история, при която нашите български предприемачи са казали на човека, че биха се радвали много, но за да получи своя дял трябва да слязат на летището в София с него, да отидат до нотариус и от там до Агенция по вписванията, за да го впишат. В 21 век е нужно да имаме гъвкавост, чрез която дигитално да можем да вписваме акциите си и дигитално да може да ги прехвърляме към други хора.

15. Двойно данъчно облагане Всеки път, когато се работи с каквато и да е интернационална компания, която предоставя услуги, трябва да се минава през спогодбата за двойно данъчно облагане в съответната държава. Например ако наемем т.нар. фрийлансър, който да напише някаква статия за фирмата ни, и той се намира в Испания, трябва първо да видим писането на съдържание в коя категория спада в съответната спогодба, после трябва да го комуникираме с него, защото често се удържа данък, и после трябва да поискаме 3 документа от него (от данъчни, че е активна фирма и още два други). Всичко това се прави за няколко статии и това често отказва хората отсреща. А често става въпрос и за други услуги, от други държави и трябва да минеш през цялата тази процедура. Предложението ни тук е при по-малки суми това двойно данъчно облагане да го няма.