Психолог: Пандемията ще остави трайни последици у най-малките и децата между 12 и 18 години

Общество | 25 септември 2020, петък / 18:01| Показвания:



„Последните изследвания сочат, че за периода от началото на пандемията досега има увеличение на случаите на търсене на психологическа помощ от родители за децата им заради трудности в поведението им“, каза пред БНР Светла Стайкова, клиничен психолог в Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ , УМБАЛ „Александровска“:
 
„Това си го обясняваме с факта, че родителят е свикнал да контактува с малкото дете в една по отворена среда, навън, а се наложи месеци наред деца и родители да бъдат заедно затворени на едно място.

Друго проучваане сочи, че се регистрира позитивно повлияване на тревожността у децата в периода на карантина с предлагане на онлайн занимания, насочени към изкуство, хумор, забавления, за да се създава конструктивна нагласа към ограниченията“, поясни психологът.

Най-трайни последици пандемията ще остави у децата от 0 до 4-5 години и у тези между 12 и 18 години. Това акцентира Светла Стайкова и поясни:

„Децата са най-уязвимата група от населението. Има няколко фактора от ключово значение в развитието им – едно от тях е възрастта на детето. Две са критичните възрасти – това е ранното детство от 0 до 5 години – когато вредните ефекти могат да повлияят върху психичното и физическото му здраве. А знаем как кризата и пандемията се отрази на някои от семействата.

Другата критична възраст е 12-18 години, когато децата искат да станат самостоятелни и да имат по-силни връзки със другите. А карантината точно това им отне.“

Психологът обърна внимание, че другите два фактора от значение за последиците от пандемията са –зависимостта на детето от родителите си и силната връзка, която детето има с близките си. Ако тази връзка е силна, то няма да бъде затруднено.

„Продуктивният подход за поднасяне на информацията за мерките в тази епидемия е да се казва истината, но по разбираем и достъпен начин. И рисковете да се представят не като негативни последици, а като позитивен подход, който ще ти помага и ще пази и теб, и останалите.

Но информацията, която се подава към децата за всичко това, трябва да бъде уеднаквена от институциите у нас, да няма разминаване при нея. Иначе това ще ги обърка и те няма да знаят какво да предприемат" - съветва специалистът.

На въпрос как да се подходи сега, когато ученици попадат в ситуация, в която съученик може да се почувства зле в клас, психологът посочва, че действително се наблюдава една свръх сензитивност към това:

„И на детето се гледа като на потенциална заплаха – отделяме го, вместо да му отделим внимание и грижа. Гледаме на него като на враг.

А може точно сега да извлечем позитивите от ситуацията – и да обясним на децата, че трябва да се държат с емпатия към другия, че това, което се случва не зависи от него…Ако им покажем как да се държат в такъв момент с конструктивни модели – няма да има такава стигма. Но стигмите идват от възрастните.“

Психологът посочи, че при деца с астма, с проблеми свързани със сензорни нарушения или деца със специални образователни последици, Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ препоръчва адаптиране на изискванията към противоепидемичните мерки, особено носенето на маски.

„Има деца със слухови проблеми, деца от чуждоезикова среда и учител с маска няма да може да им предаде материала".

 

Светла Стайкова е и главен асистент в Катедра по психиатрия и медицинска психология , Медицински Факултет, МУ- София.


Тагове: коронавирус, психолог, деца

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси