31 години Демокрация: Политическите послания за 10 ноември

Преди 31 години статуквото, установено в Европа от победителите във Втората световна война, претърпява земетресение от девет по скалата на Рихтер. Дали е било неочаквано или умишлено причинено – ще разберат бъдещите поколения. Разпадът на Съветския съюз и неговите сфери на влияние бележи началото на края на един режим, продължил в България 45 години, и победа на демокрацията и нейната пазарна икономика над тоталитаризма и плановата икономика.
Началото на промяната е дадено в късната есен на 1989 година. Тогава всяка от т. нар. сателитни държави на СССР в Източна Европа прерязва „пъпната връв“ с Москва и започва да изгражда връзките си със западните ценности и демокрация.
На 10 ноември 1989 г. се провежда прословутият пленум на ЦК на БКП, на който Тодор Живков, който първо контролира партията, а след това и държавата, е свален от власт след 35 години управление. Години наред анализаторите спорят дали става дума за преврат или ход, предотвратяващ гражданска война, или ... Всичко това едва ли има някакво значение.
На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка по принуда, а решението е подкрепено от Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов, които са считани за негови близки съратници. Оставката му е организирана от Петър Младенов, член на Политбюрото на БКП и кандидатът за член Андрей Луканов.
Членовете на ЦК на БКП взимат решение да приемат оставката на Тодор Живков, като не му е дадено право на последни думи. На 17 ноември Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
Текстовете, криминализиращи критиката към управляващите, са премахнати от НК, Комунистическата партия се отказва от еднопартийния модел на управление. На 11-13 декември ЦК взима решение да поведе курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Промяната е гласувана на 15 януари 1990 г.
Първите многопартийни парламентарни избори се провеждат през юни 1990 година.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, 8 години след промяната към демокрацията.
През 2004 г. България става член на НАТО, а през 2007 г. е приета в ЕС

Събрахме политическите послания по повод тази дата. 

Премиерът Бойко Борисов. "10 ноември е дата, която трябва да помним! Тази дата промени съдбата на България и на всеки човек. Минахме през много труден преход, но важното е, че съхранихме мира и продължихме напред", написа премиерът Бойко Борисов във Facebook по повод началото на демократичните промени у нас.

"За мен, като демократ по душа, най-голямото постижение на 10 ноември е свободата на избор! Днес всеки е свободен да избира, да е критичен към властта. Това е ценност, която трябва да отстояваме всички. Бъдете свободни, но и отговорни", допълни още Борисов.

Държавният глава Румен Радев. "Преди 31 години на днешната дата започна преходът на България към демокрация. Надеждите за справедливо общество на свободните граждани и свободната инициатива, за социална България, каквато е заложена в Конституцията, не бяха материализирани. Извървяхме дълъг път, който отведе Родината в обединена Европа, но разпиляхме огромна част от човешките си ресурси. Разочарованията разколебаха вярата на обществото в собствените му възможности да постига високи цели. Три десетилетия след началото на прехода корупцията замени идеологията, а законът все повече се отдалечава от морала. Пропастта между бедни и богати расте", написа Румен Радев във Facebook.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева. „Датата 10 ноември 1989 г. е събитие, което е част не само от нашата история, но и от един процес, обхванал цяла Източна Европа. Част е от едно съдбоносно време, когато след 45 години желязна хватка върху своите народи, тоталитарните комунистически режими се пропукват и се разпадат, независимо дали ще говорим за падането на Тодор Живков и Николае Чаушеску, Нежната революция в Чехословакия или падането на Берлинската стена. Част е от едно ново начало, от един нов път. Човекът спира да бъде третиран като винтче в огромната държава машина, подчинена на партийната идеология, а неговата универсална ценност се поставя в центъра на политиката“, посочи тя.

„Днес, вече над 30 години по-късно, датата 10 ноември 1989 г. е част и от учебниците по история. За много млади хора това време е урок в класната стая. Уроците на нашето минало са нещо, което трябва да знаем и помним, тъй като пътят на забравата е най-краткият път към повторението“, подчерта Захариева.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. „Днес, повече от 30 години от 10 ноември 1989 г., когато беше дадено началото на политическите промени в България, с удовлетворение можем да отбележим заслугите на ДПС за победата на демокрацията и гарантиране на мирния преход в страната. Уникалната формула Български етнически модел, чийто създател е д-р Ахмед Доган, респектира и днес. Този модел поставя високи отговорности пред нашата партия“, посочи той.

Карадайъ е категоричен, че ДПС остана отговорна партия, независимо от политическите и икономическите реалности през годините, за установяване на демокрацията, плурализма и пазарната икономика. „ДПС има активна и значима роля за определяне и запазване на евроатлантическата ориентация на страната. Днешната реалност с наблюдавания разпад на държавността, криза в управлението, застрашаване на демокрацията, ДПС отново е на висотата на своята отговорност в името на мира и на демокрацията, в името на бъдещето на нашите деца. Настояваме за оставка на Румен Радев като президент и проваленото правителство, както и за избор на експертно правителство, което да гарантира честни, свободни и демократични избори. Само така може да се гарантира доверие в изборните резултати“, посочи той.

Републиканци за България. "Датата 10 ноември 1989 г. поставя началото на прехода в България, прави възможен първия свободен митинг на 18 ноември и първите свободни демократични избори у нас на 10 юни 1990 г. Макар да остава под въпрос как се случва предаването на властта и какви са мотивите му, а плановете на тогавашния политически елит и Кремъл за страната ни да са перестройка по съветски модел, неформалните граждански организации съумяват да насочат обществото ни към необходимите демократични промени", се казва в позицията на партията. 

"Затова всички ние трябва да се гордеем с извървяния път. Допуснатите грешки не са малко, но и постигнатото е значимо и определящо за бъдещето ни. Бъдеще, което с общи усилия решително сме заявили, че искаме да е част от Евроатлантическото пространство още в момент, когато това може би е изглеждало дръзко и немислимо", заявяват още от Републиканци за България.