Двойно повече извънредни работни часове разреши парламентът

Вътрешна политика | 9 декември 2020, сряда / 13:33| Показвания:



НС

Извънредният труд, договарян между работодател и работник, се увеличава от 150 на 300 часа годишно. Това решиха депутатите след два часа спорове в пленарна зала, приемайки на второ четене промени в Кодекса на труда. Промените бяха одобрени от с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се, съобщи БНР.

По време на заседанието БСП категорично настоя, че с промените се нарушават трудовите права.

Депутатът Георги Гьоков заяви:

„Подмолно, тихичко, се каза: „увеличаваме възможността до 300 часа“. Не на експлоатацията, не на отнемането на трудовите права“

Виолета Желева от левицата коментира на свой ред: „Плаща се този труд с жълти стотинки. Аз съм била и знам как е в производството. Тези хора насила полагат извънреден труд. Ето така ще бъдат накарани и след това да бъдат съгласни“.

ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС категорично отхвърлиха твърденията на левицата. Председателят на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов от ДПС нарече „абсолютна лъжа“, че с промените в Кодекса на труда се отнемат трудови права:

„Защото остава в сила забраната за извънредния труд. Остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя, забележете, със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно“.

Председателят на парламента Цвета Караянчева защити промените за увеличение на допустимия извънреден труд, като се позова на своя трудов опит като машинен инженер:

„Там, когато има форсмажорно обстоятелство, повярвайте ми, и работодатели и работници са един екип. Там няма разделение, защото всички вземат заплата и очакват заплатата да дойде на база на изработената продукция. А не на написани разни тука пищовчета, които ми разнасяте“.

Преди това мнозинството в Народното събрание отхвърли искането на неформалната група на т.нар. прогресивни социалисти за отпадане на второто четене на промените в Кодекса на труда от седмичната програма на парламента.

Независимият депутат Николай Иванов се обоснова:

„Ясно е на всички български граждани, че с този законопроект се отнемат права на българските работещи и служители, извоювани преди десетилетия. Смятаме, че този законопроект няма място в дневния ред на Народното събрание, особено в тази тежка социално-икономическа криза, която лишава българските работещи и от работни места“.

За пленарното заседание днес в залата се регистрираха само депутатите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“. Малко след началото на заседанието от ГЕРБ поискаха и поименна проверка, за да гарантират кворума в рамките на пленарния ден.

НС обсъжда днес окончателните промени в Кодекса на труда, които предвиждат увеличение на допустимия извънреден труд от 150 до 300 часа годишно. 

Депутатите обсъждат общия законопроект на Министерския съвет и на „Обединени патриоти“1 предвиждащ с колективен трудов договор да може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година.

БСП се обяви категорично срещу тази промяна. Левицата дори умишлено предизвика прекъсване на последното пленарно заседание, за да осуети промяната за увеличаване на допустимите часове извънреден труд от 150 на 300 часа. Мотивите от депутата Надя Клисурска:

„Българските работници са хора, а не роби. Извънредният труд не  означава по-големи възнаграждения и заплати. той означава рискове, ниска ефективност в работата, той означава риск за здравето за всеки български работник“.

Освен увеличаване на времето за извънреден труд, се предлагат промени в сумираното изчисление на работното време, с които се намалява срокът за неговото изчисляване от шест на четири месеца. Дава се и възможност при колективно договаряне този срок да бъде увеличен на една година. 

Измененията в Кодекса на труда предвиждат и намаляване на изискуемия стаж на четири месеца за ползване на годишен отпуск, в случаите на постъпване за първи път на работа.

В окончателните текстове в Кодекса на труда се предлага официалният празник на 24 май  да се нарича „Ден на българската писменост, просвета и култура“.

 


Тагове: Кодекс на труда, промени, извънреден труд, увеличаване, Ден на българската писменост, просвета и култура

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси