Известният фен Никола Дърпатов с анализ за Novinite.bg: ЦСКА изпраща 2020 с надежда да върне тръпката

Известният фен Никола Дърпатов с анализ за Novinite.bg: ЦСКА изпраща 2020 с надежда да върне тръпката
A A+ A++ A

Един от най-популярните фенове, а в миналото и служители на ЦСКА - Никола Дърпатов, бе любезен да направи анализ на отминаващата календарна година за "червените". Той го стори специално за Novinite.bg.

Страстите и размислите на Дърпатов по темата "ЦСКА" са с преднина най-обсъжданите в социалните мрежи. Ето защо мнението му има тежест и винаги е интересно.

ЕТО ГО И НЕГО:

2020 година беше много необичайна за целия сВетовен футбол. Наложените през март мерки срещу разпространението на Ковид-19, както и втората вълна на епидемията през есента тотално объркаха всичко, не само у нас. Прекратяването на първенството през март и неяснотата дали то изобщо ще се доиграе, например, принуди собствениците на ЦСКА да се разделят преждевременно с част от най-силните състезатели на клуба в лицето на току що подписалия Върнън Анита и стълбът с отбраната Раул Албентоса. Силно промененият формат на плейофите пък на практика предреши битката за титлата в родния елит и така на ЦСКА остана да се бори единствено за Купата на България. Там отборът стигна до финал, който обаче бе злощастно загубен след дузпи.

Този тъжен завършек на сезон 2019-2020 обаче постави основите на нещо ново, което може най-накрая да върне армейците на историческото място на клуба в България и в Европа. Връщането на Стамен Белчев бе съпроводено със селекция, която приницпно се различаваше от предишните и сигнализира за изцяло нова амбиция на клуба. Привличането на доказани величини като Юнус Санкаре, който има близо 300 мача в елита на Франция с ПСЖ и Бордо, световният шампион за младежи Тибо Вион, холандецът Юрген Матей, който също има близо 300 участия в Ередивизие и младата звезда на Славия Георги Йомов показаха, че амбицията е да се гонят значително по-високи цели.

Всичко това доведе до едно доста разнобойно представяне на армейците в България и Европа. Докато в родното първенство бяха записани серия от издънки в така наречените "задължителни мачове", то в Лига Европа всичко бе на обратния полюс. Така или иначе - равенствата срещу отбори от долната половина на класирането доведоха до вече традиционния аванс на Лудогорец, който ще трябва да бъде стопяван по някакъв начин през пролетта, а бленуваната 32-а титла все още изглежда като далечен мираж.

В същото време ЦСКА записа най-доброто си представяне в европейските турнири от 1991 насам, а това в голяма степен осмисли сезона. След колебливия старт срещу скромните малтийци от Сайрънс последваха изключително силни и убедителни игри срещу беларуския хегемон БАТЕ и швейцарския колос Базел. Особено мачът на "Сейнт Якобс Парк" бе може би най-силното представяне на роден клуб в евромач в последите години и навя спомени за едни позабравени вече времена, в които родните тимове бяха фактор на голямата сцена. Дори самият начин, по който швейцарците бяха обърнати на техен терен от 1:0 до 1:3 показа качествено израстване на ЦСКА. То на практика продължи и в груповата фаза на Лига Европа. Да, армейците не успяха да се класират, но направиха серия от силни мачове срещу именити съперници. Реално ЦСКА бе надигран само в две от общо дванадесетте полувремена от шестте мача в групите - второто в София срещу Клуж и първото в Берн срещу Янг Бойс. Двата мача с Рома пък завинаги ще останат в историята, защото в тях ЦСКА напомни за най-добрите си години в Европа и то срещу отбор, който в крайна сметка спечели безапелационно групата и е един от фаворитите за трофея.

Силните игри в Европа пък доведоха до "оправяне" на клубния коефициент, който ще позволи в следващите сезони по-лесно преминаване на квалификациите, защото ЦСКА ще е поставен и в трети кръг на турнирите, който до това лято бе непреодолимата стена.

Едно от най-значимите събития през есента със сигурност е смяната на Стамен Белчев с Бруно Акрапович. Тя дойде в следствие на слабото представяне във вътрешното първенство и нелепата загуба на точки. Поне от първият месец на Акрапович начело на ЦСКА може смело да се твърди, че армейците най-накрая случиха на точния човек. Бившият треньор на Локомотив (Пловдив) има всички предпоставки да успее. Той си е балканец, което поне на родна почва е задължителна предпоставка за нещо значимо. Не е никак случаен факта, че само двама чуждестранни треньори са успявали да вдигнат титлата в България и това са Люпко Петрович и Миодраг Йешич. За сметка на това големи имена като Луиджи Симони, Ицхак Шум и Паоло Аутори се провалиха с гръм и трясък в България. Очевидно е, че за пробив в А група трябва човек от региона, а Акрапович освен това има бонусите, че говори няколко езика, което ще му е в огромен плюс при общуването с интернационалната съблекалня на ЦСКА, и вече постигнатите успехи в Пловдив, които доказват нагледно, че е способен да постига резултати и с по-скромни състезатели.

Сега пред босненеца се открива съвсем нова перспектива, защото ще има на разположение по-качествен материал. Самият Акрапович очевидно е силно мотивиран да направи качествен скок в развитието си, след като без почти да мисли прие предложението на Гриша Ганчев. Очевидно е, че в Локомотив той достигна своя таван и трудно можеше да направи нещо по-значимо на Лаута от двете купи и суперкупата, които спечели за последните две години. ЦСКА му дава опция да се бори реално за титлата и да гони по-сериозно присъствие в Европа. Поне от първите мачове Бруно Акрапович показа нагледно, че е напълно наясно с новото си работно място. Дори дребни детайли като шапката с логото на Сектор Г, с която ръководеше последните мачове показва, че треньорът бързо напипа ритъма на новия си клуб. Резултатите поне до момента са също изцяло в негова полза. Акрапович спечели всичките срещи в първенството, класира отбора напред за купата, би Рома и направи впечатляващ мач на ст. "Константин Радулеску" в Клуж. Единствена му загуба срещу Янг Бойс пък дойде след равностоен мач, който освен това се игра в непрогледна мъгла и не бе прекратен единствено заради невъзможността да се играе на следващия ден.

В крайна сметка като се тегли чертата 2020 е по-скоро добра година за ЦСКА и дава поводи за оптимизъм. Силната европейска кампания и намирането на правилния треньор след дълго лутане и безброй експерименти обещават един още по-силен отбор през пролетта, който поне ще се опита да бутне Лудогорец от върха и най-накрая да върне тръпката в българското първенство, която поизчезна в посленото десетилетие.

#ЦСКА #Никола Дърпатов #бруно акрапович

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »