Светът след ваксинацията: 3 сценария

Ако за момент си дадете време и се попитате, защо ЕС при 2,6 милиарда поръчани ваксини за 450 млн.население, продължава да сключва нови договори за доставки, е възможно да изпитате съмнение, че пандемията ще приключи след ваксинацията.

Все повече експертни гласове предупреждават, че човечеството продължава да губи битката с времето и вирусът успява да изпревари опитите да бъде унищожен. Новите, по-бързо разпространяващи се варианти, създават възможност за още повече мутации. До момента по-важните от тях се оказват по-заразни и по-вирулентни и създават още повече предпоставки за разпространение на инфекцията.

“Колективните” оптимисти

Успешните ваксинационни кампании в Израел, Великобритания и САЩ показаха намаляване на смъртността и хоспитализациите от COVID-19 заради приоритизирането на високорисковата група на възрастните хора, но инфекцията продължава да се разпространява.

Причините за това са няколко и те са свързани със степента на ваксиниране. Все още не е обхваната по-младата и по-активната част от населението, която е основен разпространител на заразата. Новите варианти на вируса настъпват по-бързо от скоростта на ваксиниране и все повече хора биват инфектирани. Темпът на ваксиниране не е равномерен по света. Проблемът засяга и по-напредналите държави, при които рискът от периодично привнасяне на инфекцията от съседни държави и традиционни дестинации остава, независимо от процента ваксинирани.

Като цяло епидемиолозите са съгласни, че постигането на колективен имунитет от около 70% (ваксинирани и преболедували) ще ограничи предаването на вируса. Но все по-малко стават гласовете, че това може да се случи скоро.

Надеждите, че колективният имунитет ще сложи край на епидемията, се подлагат на съмнение от неизвестните около продължителността на имунитета, който преболедуването и ваксините дават. Увеличаването на броя на повторно заразените е естествен при високото разпространение на инфекцията, но попарва очакванията, че вирусът ще изчезне също така внезапно, както се появи.

Ендемично ваксиниране

“Подобно на повечето експерти, вярвам, че този вирус ще остане ендемичен дори след ваксинацията на по-голямата част от населението”. Това казва в интервю за белгийския вестник* Gazet van Antwerpen директорът на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина Петер Пиот. Според епидемиолога, който е съветник за Covid-19 на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ваксините рязко ще намалят броя на хората, които ще умират, както и натиска върху здравните системи, но вирусът ще остане. Подобно е и мнението на Световната здравна организация.

Според Пиот, дори пандемията да утихне, огнища ще избухват на различни места и по различно време. Като е вероятно това да се случва всяка година.

“Всичко това ще наложи поне по-често да си мием ръцете, да носим маска при хрема и простуда, а работата от къщи, ще промени начина на живот на милиони в Европа”, смята той.

“Ендемичната” прогноза също има “черен” вариант, свързан с появата на нови и по-опасни щамове, които понижават ефективността на ваксините и резистентни към антителата, изградени от преболедувалите.

Властите във Великобритания вече обявиха, че от септември ще започнат да поставят трета “подсилваща” доза ваксина на най-високорисковите хора, над 70 г., за да разширят защитата им срещу новите варианти на вируса. Върху “бустерни” ваксини работят и тримата производители, които имат разрешения за употреба в ЕС: BioNTech/Pfizer, Moderna и Oxford/AstraZeneca. Френската компания Sanofi обяви, че работи върху поливалентна ваксина срещу Covid-19 , която по примера на противогрипната ваксина, в която те са лидер, ще защитава от няколко различни новопоявили се варианти.

Европейският и американските лекарствени регулатори вече облекчиха условията за лицензирането на такива ваксини, за да ускорят достъпа им до пазара в Общността преди настъпването на силния за коронавируса зимен сезон.

“Да не забравяме, че сме успели да унищожим само един вирус, който засяга хората: едра шарка", напомня Пиот.

Епидемиологът смята, че не бива да се фиксираме върху конкретен процент за колективния имунитет, който може да е факт, както при 60%, така и да се наложи да бъде обхванато 80% от населението. Въпросът е кога той може да бъде достигнат и колко дълго да бъде задържан.

Тоталният локдаун и стратегията “Нулев Covid”

Не така смятат последователите на стратегията “Нулев Covid”. Тя се появи през февруари и нейните привърженици - учени и експерти, настояват за контрол и максимално потискане по примера на Южна Корея, Тайван, Сингапур, Китай, Виетнам, Австралия и Нова Зеландия.

Последователите ѝ смятат, че ваксините не могат да “потушат” пандемията заради изменчивостта на вируса, която ги прави неефективни към новопоявилите се щамове. Те отхвърлят и концепцията за колективния имунитет, предвид неизвестностите за поведението на болестта при поредица от поредни реинфекции и свързаните с това нива на заболеваемост и смъртност.

В замяна стратегията “Нулев Covid” предлага система от мерки за поддържане на нивата на разпространение на инфекцията възможно най-близко до нулата, като така тя бъде елиминирана. Водещите ѝ принципи са разделяне на територията на географски райони, в които епидемията може да бъде управлявана чрез строги локдаунти, тестване, проследяване и изолиране на болните и контактните.

Първото изложение на “нулевия Covid” на български език беше публикувано от д-р Георги Маринов от Факултета по генетика на Станфордския университет в САЩ.

“Вирусът може да бъде преборен завинаги, и който твърди противното или не разбира за какво говори, или се води от мотиви, различни от запазване здравето на хората”, пише Маринов в статията си** “Локдаун за последно или до безкрай”.

В нея той предлага девет мерки, с които да се увеличи капацитета за установяване и проследяване на веригите на предаване на инфекцията и да се идентифицират и управляват огнищата на зараза. Най-общо те предвиждат затваряне на границите и спиране на международния трафик; забрана на придвижване между районите във вътрешността на държави с високо разпространение на инфекцията; тотален локдаун (колкото по-свиреп, толкова по-кратък ще е той); задължително носене на маски от висок клас; масово тестване на населението, задължителна изолация на заразените в хотели и общежития до елиминиране на вируса в даден район (без нови случаи за 2-4 седмици), последвано от отваряне на съседни райони и държави, които са поставили вируса под контрол.

“Ако тези мерки бяха приложени януари-февруари 2020 г. с цялата тази история щеше да се е приключило много отдавна и досега щяхме да сме започнали да забравяме за нея, както малцина днес си спомнят за SARS-1 през 2003 г.”, пише Маринов.

Идеята за нулевия Covid има и много критици, които я смятат за неприложима в гъсто населена Европа, макар и твърде успешна в островни държави и малки общества.

“Намаляването на броя болни до разумен минимум, съчетано с проследяване, тестване и карантина е достатъчно средство за проконтролиране, без да се налагат безкрайни ограничения. Повечето от примерите го показват. Това, че не го правим в България и в Европа, е наш проблем”, смята д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, работещ в Швейцария.

Той коментира във Фейсбук, че при “правилно надграждане на ваксините ни чакат не 50 вълни, а вероятно още няколко. Изходът е ваксиниране и реваксиниране (за мутационни форми), самата вксинационна логистика ще е решена още есента в големи части на Европа”.

Автор: Йовка Димитрова, специално за проект “COVID-19: факти срещу слухове”