Общините поискаха от държавата още пари за детски градини и ремонт на пътища

Общините поискаха от държавата още пари за издръжка на децата в детските градини, както и за ремонт на пътища, зимно поддържане и снегопочистване.

Националното сдружение на общините представи исканията си на поредица от срещи в цялата страна между кметове и депутати в рамките на инициативата Ден на диалога, предаде „Дневник".

Денят на диалога се провежда от 1998 г. и събира за дискусия народни представители, председатели на общински съвети, кметове на общини, областни управители, експерти, неправителствени организации и медии.

Държавата да изпълни сто процента реалните разходи за дейностите, които е делегирала на общините, и да подкрепи целево децата в детските градини с 50 лева годишно на дете, за което ще се нужни 90 млн. лв., искат от НСОРБ.

Общините искат освен това да бъде увеличена и субсидията за капиталови разходи, за ремонт и поддържане на пътища, за зимно поддържане и снегопочистване.

Сдружението на общините настоява средствата за зимно почистване и поддръжка на пътищата да се увеличат от 14 млн. лв. през сезон 2011-2012 г. на 21 млн. лв. за сезон 2012-2013 г. и да се дават на общините, като се отчита спецификата на всяка от тях - дължина на пътната мрежа в общината и надморската височина, на която се намира.

Кметът на Берковица и зам.-председател на НСОРБ Димитранка Каменова заяви, че в последната година е продължена практиката държавата да възлага на общините финансово необезпечени разходи.

Като пример за това тя даде наредбите за здравословно хранене на децата в детските градини, приети от здравното министерство, но необезпечени със финансови средства.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров предложи сумите от глоби, наложени на водачите на моторни превозни средства вследствие на видеоконтрол, да остават в местните общински бюджети.

Кметицата на Перник Росица Янакиева настоя на общините да бъде дадена възможност да набират средства от алтернативни източници.

Според нея данъците трябва да бъдат споделени, за да имат стимул общините да работят за привличане на повече инвеститори. Тя посочи европейска практика, според която част от данъка върху дохода на физическите лица, дори и от ДДС, остава в общините.

Кметове на общини в Добричка област изразиха опасения, че в следващата бюджетна година няма да имат достатъчен ресурс за съфинансиране на проекти по оперативни програми на Европейския съюз.

Само по две от програмите - „Регионално развитие" и „Околна среда", българските общини трябва да осигурят 350 млн. лв. за съфинансиране и за финансови корекции по сключени вече договори, което надхвърля многократно собствените им ресурси с инвестиционно предназначение, е позицията на Националното сдружение на общините.

Кметът на Добрич Детелина Николова посочи, че общината трудно ще осигури 10 млн. лв. съфинансиране за обновяване на водния сектор, но ако местната власт не бъде активна, ресурсът от 105 млн. лв. за най-големия инфраструктурен проект в региона може да бъде изгубен.

Кметът на Тервел Живко Георгиев допълни, че за подобен проект общината трябва да осигури 800 000 лв., което би я обрекло на финансов колапс.

„Фонд "Флаг" отпуска средства, но вероятно вече има банки, които дават кредити при по-ниска лихва. При тези условия ще дойде момент, когато общините няма да могат да „играят" за европейски пари," заяви кметът на добруджанския град.

На срещата кметовете на общините от Великотърновска област се обединиха около идеята да бъдат синхронизирани сроковете в Закона за обществените поръчки и в Закона за общинския дълг, за да могат и малките общини да отговарят на условията за собствено финансиране при кандидатване по европейски програми.

„За нас е важно да се намери мярата между централизираното и принципът на децентрализацията и това се опитваме да правим в парламента като законодателна институция," заяви на дискусията в Плевен председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

По думите й, за да може да има децентрализиране на регионите това означава, че всеки един от тях самостоятелно би могъл да се самофинансира с подкрепата на централния бюджет.

„Ако принципът на децентрализацията заработи изцяло, така както се предвижда в Европейската харта, моето лично убеждение е, че тези общини не биха се справили самостоятелно," коментира още Цецка Цачева.

„Част от данъка върху доходите на физическите лица трябва да остава в българските общини," смята депутатът от БСП Мая Манолова, която участва в дискусията в Деня на диалога в Кюстендил.

Според нея от страна на общините би следвало да се направи по-сериозна крачка напред по отношение на финансовата децентрализация.

Мая Манолова посочи още, че 65% от публичните услуги се предоставят от общините и възможността да разполагат с повече финансови средства би подобрило качеството им.