Евробарометър: Европейците считат изменението на климата за най-сериозния проблем, пред който е изправен светът

Ново проучване на Евробарометър, публикувано днес, показва, че европейските граждани считат, че изменението на климата е най-сериозният проблем, пред който е изправен светът. Повече от девет от всеки десет души, участвали в проучването, считат изменението на климата за сериозен проблем, като почти осем от всеки десет души считат, че то представлява много сериозен проблем.

Когато са били приканени да посочат най-сериозния проблем, пред който е изправен светът, над една четвърт от запитаните (29 %) са избрали някой от следните отговори: изменението на климата (18 %), влошаването на състоянието на природата (7 %) или здравословните проблеми, дължащи се на замърсяване (4 %). Що се отнася до политическия отговор, 90 % от европейците са съгласни, че емисиите на парникови газове следва да бъдат сведени до минимум, като същевременно се компенсират оставащите емисии, за да стане ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г. Близо девет от всеки десет европейци считат, че е важно ЕС да определи амбициозни цели за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници, като същият процент счита, че е важно ЕС да предостави подкрепа за подобряване на енергийната ефективност.

Един на всеки 20 респондента в България (5%, доста под средната стойност за ЕС от 18%) вярва, че изменението на климата е единственият най-сериозен проблем пред света. Изменението на климата е на шесто място в България и делът на респондентите, които го споменават, е най-ниският от всички държави членки на ЕС, какъвто е случаят и през 2019 г. Въпреки това, три четвърти от анкетираните (75% спрямо средната стойност за ЕС от 78%) смятат, че изменението на климата е много сериозен проблем. Малко над шест на всеки десет респондента в България (61%, в сравнение със средното ниво за ЕС от 63%) смятат, че националните правителства са отговорни за справянето с изменението на климата, което е увеличение с 13 процентни пункта от 2019 г.

По-малък дял от анкетираните казват, че са лично отговорни за това (21%, под средното ниво за ЕС от 41%). Освен това близо шест на всеки десет респондента казват, че не са предприели действия за борба с изменението на климата през последните шест месеца (59%, над средното ниво за ЕС от 35%). Когато обаче са помолени да изберат от списък с 15 възможни действия за борба с изменението на климата, 84% от анкетираните в България (под средното ниво за ЕС от 96%) казват, че поне едно действие се отнася за тях. По-конкретно, респондентите в България обикновено са по-малко склонни да предприемат действия за борба с изменението на климата.

От друга страна, те са по-склонни да направят по-добра изолация на домовете си, за да намалят консумацията на енергия (31% спрямо средната стойност за ЕС от 18%). Над осем на всеки десет респондента в България са съгласни, че справянето с изменението на климата и проблемите, свързани с околната среда, трябва да бъде приоритет за подобряване на общественото здравеопазване (86% в сравнение с 87% в ЕС като цяло). По-малко вероятно е те да се съгласят, че разходите за щетите, дължащи се на изменението на климата са много по-големи от разходите за инвестиции, необходими за прехода към зелена икономика (62%, в сравнение със 74% в ЕС като цяло). Голяма част от анкетираните в България смятат, че е важно както националното им правителство (90% спрямо средното за ЕС от 88%), така и Европейският съюз (89% спрямо средното ниво за ЕС от 87%) да си поставят амбициозни цели за повишаване на количеството на използваната енергия от възобновяеми източници, използвана до 2030 г. Близо девет на всеки десет респондента в България (89%, близо до средната стойност за ЕС от 90%) са съгласни, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до минимум, като същевременно се компенсират останалите емисии, за да стане икономиката на ЕС неутрална по отношение на климата до 2050 г. И накрая, близо две трети от анкетираните (63%, под средното ниво за ЕС от 75%) смятат, че парите от плана за икономическо възстановяване трябва да се инвестират главно в новата зелена икономика.