Мария Касимова-Моасе: Свободно падащи истории и как да работим като не работим

Интервю | 16 август 2021, понеделник / 13:59| Показвания:



Интервю с Мария Касимова-Моасе, дни преди Аполония, за да ни разкаже за новите премиери,пътешествия и свободно падащи истории в живота ѝ.

 

1.Изгрявате на тазгодишната „Аполония” с две премиери. На книга и на спектакъл, в който разказвате „свободно падащи истории”.  Кое ви привлича повече – писателството или актьорското откровение?  Къде е допирателната между тях?

Някога, когато Аполония започна да се случва, не съм си и представяла, че един ден аз ще представям свои работа там. За мен беше огромен форум, много стойностен, сериозен и престижен. И така гледа на него и днес, затова и да съм част от програмата на фестивала, за мен е изключително признание. Всъщност тази година за първи път се представям и със спектакъл. Преди тук съм имала премиери и на двете си книги - "Близки срещи със смесени чувства" и "Балканска рапсодия". А сега - ето какви неща прави животът - съм и с книга, и със спектакъл. Не мога да кажа кое ме привлича повече - то е все едно да кажа кое обича повече - шоколад или сладолед. А и от дете се интересувам от много неща и все страдам, че един живот няма да ми стигне да се запозная поне малко по-отблизо с тях. Наистина - в училище по едно време се бях записала на пет кръжока (тогава така се казваха ателиетата за организиране на свободното време на децата) - литература, рисуване, бродерия, готварство и картинг. Вкъщи нашите ме озаптиха и казаха, че не може чак така, трябва да си преразпределя интересите във времето, за да съм по-пълноценна във всеки един от тях. И ето е днес, възрастен човек и пак така! Писането е различно от представянето на сцена - то е самотно, тихо, пътуване и киснене с часове вътре в себе си, оглеждане, фантазиране. Сцената е обратното - отдаване, оглеждане в очите на другите, в това, което успяваш да предизвикаш у тях, събиране на цялата енергия, за да се случат думите и чувствата ти извън теб самия. Сцената и това, което се представя на нея, се довършва от зрителя, от всеки един зрител, във всеки един спектакъл по различен начин. Това е истински вдъхновяващо. И в този смисъл има нужда и от двете - да си го събера и преживея, да го облека в думи и да го изстрадам аз сама, а после да го подхвърля към публиката и да видя какво ще направи тя, как ще ме изненада и как ще завърши моята история. Неземно удоволствие е. И в двете има моменти, когато съм в рая. И не като гост, а като създател.  

 

Останалата част на интервюто вижте на PEIKA.BG


Обратно  

Търсене

Търси