Славин Славчев пред NOVINITE.BG: Наесен ставам студент и пускам дебютен самостоятелен албум

Славин Славчев пред NOVINITE.BG: Наесен ставам студент и пускам дебютен самостоятелен албум
A A+ A++ A

Тази година участвате в „Аполония” със специален проект, посветен на виртуозните „Куийн”.  Как стигнахте до тази идея? Какво ви вдъхнови?

Вдъхновява ни любовта към творчеството на групата. Това, че с Дони, Славчо, Венко и Мишо харесваме да свирим този репертоар и не спираме да се удивляваме от новите неща, които откриваме за музиката на „Куийн“, запознавайки се по-отблизо с нея. Разбира се, идеята да се съберем в този състав е на Дони, който за пореден път доказа, че има страхотен нюх и умее да обединява хора около обща идея.

Какво представлява и включва проектът? Специално създаден ли е за „Аполония”?

Ще представим едни от най-популярните песни на групата, без да имитираме буквално техния звук. Подготвили сме повече от 20 парчета, които до едно биха могли да се нарекат хитове. Проектът не е създаден специално за Аполония, но именно на фестивала ще бъде неговото истинско бойно кръщене, защото за пръв път ще изсвирим целия репертоар пред публика.

Вие и вашата банда сте едни от малкото качествени рокаджии в България. Следвате ли някаква твърдо определена музикална линия, която да привлича непрекъснато феновете ви?

Опитваме се да бъдем искрени в изкуството си и към публиката. Да полагаме необходимите усилия, за да сме на ниво. Голяма част от хората, които ще дойдат на концерта, ни познават и от другите превъплъщения, които всеки от нас е имал през годините, и предполагам очакват, че ще се справим и с това предизвикателство.

Преди три години участвахте в първия „БГ Мюзик Фестивал”, откъдето си тръгнахте със статуетка – една от първите ви значими награди в музикална ви кариера, а след това последваха и още много други. Носят ли ви удовлетворение музикалните отличия?

Вероятно всеки се радва, когато получи някакво признание. Това е в природата ни. В музиката обаче е трудно да има състезания. Всичко е много субективно. Опитвам се да не оставям наградите да ме разсейват за дълго от основната ми цел – да търся начини да прескоча себе си.

Жив ли е рокът? Смятате ли, че у нас имате достатъчно публика?

Рокът е жив, но отдавна не е това, което е бил преди 30-40-50 години. Все още има забележителни неща, които се случват в този жанр, но далеч от класациите на популярната музика. А публиката е точно толкова, колкото трябва да бъде. :)

Мислите ли, че „новите рокаджии” прехвърлят мост между поколенията, обичащи този стил музика?

Хубавата музика обединява хората около себе си. Независимо в кой жанр. Има много рок групи у нас и по света, които се радват на публика от най-различни възрасти. Добрият вкус обикновено се предава с поколенията. Често обаче се получава така, че по-възрастните не одобряват новото, а по-младите не разбират по-старото. Това обаче е белег на всяко поколение. Всеки копнее за звуците от младостта си.

Имате ли музикални кумири? Кое парче и на кой световноизвестен музкант бихте изсвирили  в тесен приятелски кръг?

Много са изпълнителите, които са ме впечатлявали по един или друг начин през годините. Хващам се обаче, че от време на време се връщам към нещата, с които съм пораснал. В приятелски кръг вероятно бих запял нещо на Whitesnake или Toto.

Посветихте рок балада на жените за 8 март и на приятелката си. Романтик ли сте?

До голяма степен да.

Какво да очакваме от вас след Аполония  – през есента? 

С моите продуценти сме на прага да издадем първият ми самостоятелен албум. Това е едно от нещата, за които най-много се вълнувам. Иначе ми предстоят още концерти с Фондацията и големите български рок гласове. Надявам се и с Acoustic Queen Project. Наесен отново ще бъда и студент. Приеха ме звукорежисура в НМА и нямам търпение да започна и това приключение.

Интервю на Ани Романова

 

 

 

 

 

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »