Проучване: Повече от половината българи никога не пазаруват онлайн

Търговия | 20 септември 2021, понеделник / 15:19| Показвания:



Близо 56 процента от българите никога не пазаруват онлайн, сочи национално представително проучване на "Тренд", направено между 16 и 22 юли сред 1007 пълнолетни български граждани, представено днес на съвместна пресконференция с "Бош" - България.

12 процента от анкетираните винаги, когато имат възможност, пазаруват онлайн, а 22 процента само понякога.

Анализаторите отчитат пряка зависимост между онлайн пазаруването и възрастта - едва под една пета от най-младите не пазаруват онлайн, докато при най-възрастните, над 70 години, този дял е 96 процента. Хората с по-висок образователен статус са склонни да пазаруват повече онлайн, както и тези с по-високи доходи. Тенденцията в следващите години е нарастване на онлайн пазаруването, прогнозира Димитър Ганев от "Тренд".

Според данните 45 процента от хората, които пазаруват онлайн винаги или понякога, в последната година по-често използват опцията да правят покупки онлайн. Онлайн пазаруването в последната година-година и половина върви със стремителни темпове нагоре заради пандемията, отбеляза Ганев.

Попитани откъде предпочитат да пазаруват големи домакински електроуреди като пералня, миялна и фурна, 59 на сто отговарят, че пазаруват в големите специализирани вериги или в близък магазин за техника. Двадесет и четири процента отговарят, че не могат да преценят, като най-голям дял от тях са по-млади хора, на които най-вероятно още не им се е налагало да купуват подобен елекроуред, тъй като или живеят при родителите си, или на квартира, където обикновено има такива. Сред тези, които предпочитат онлайн пазаруването, основният мотив е, че е по-бързо и по-удобно. Само пет процента изразяват притеснения от зараза заради COVID-19 и заради това пазаруват онлайн.

Сред тези които не пазаруват онлайн или го правят в краен случай, за една трета е най-важно да видят продукта преди да го купят или просто имат навик да пазаруват в магазини. Само 12 процента се притесняват от измама при онлайн пазаруването. При подобни проучвания преди пет-шест години този процент беше доминиращ, така че имаме драстичен спад на недоверието към онлайн пазаруването, отбеляза Ганев.

Основните изисквания, които хората имат, когато си купуват домакински електроуред, са да е съобразен с бюджета им /74 процента/, да има дълъг гаранционен срок, да е енергоспестяващ /67 процента/, да могат да го видят в магазин и накрая - да може да бъде поръчан онлайн или да има смарт функции. И при този въпрос анализаторите забелязват пряка връзка между възрастта и важността на аргумента за бюджета - колкото по-възрастни са потребителите, толкова по-голямо значение има за тях цената.

Изискването електроуредът да не замърсява околната среда е характерно най-вече за най-младите. Критерият за смарт функции е важен за най-младите, както и това да може да бъде поръчан онлайн. Според данните 43 на сто от анкетираните използват уреди със смарт функции, а 37 процента отговарят, че не използват такива. Все още има голям дял от пълнолетното население на България, което не е запознато със смарт функционалностите. Освен това немалко хора, които притежават смартфон, го възприемат не като уред със смарт функции, а само като форма на мобилен телефон, отбеляза Ганев.

Най-важни според респондентите са функции като дистанционно включване и изключване на уреда, следене на консумацията на електроенергия, дистанционна диагностика на уред при възникнал проблем. С по-малко значение са гласовите команди, управлението и настройките на уреда чрез мобилно приложение на телефон или таблет. Двадесет и седем процента от запитаните биха платили повече за уред със смарт функции. И тук има пряка зависимост между възрастта и отговорите - половината от младите хора биха платили по-висока цена за уред със смарт функции, а при над 40-годишните натежава опцията, че по-скоро не биха платили повече.

Сред респондентите, които биха платили повече за уред със смарт функции, мнозинството декларират "до 10 процента", а само три процента биха платили между 20 и 30 процента по-висока цена.

На въпрос доколко има смисъл да се купуват смарт уреди, ако не всички уреди в жилището са свързани в общо приложение тип "смарт хоум", голяма част отговарят, че не могат да преценят. Това все още е територия, която не е достатъчно позната, констатира Ганев.

Той обобщи, че има ясна зависимост между отговорите на въпросите в зависимост от възрастта - младото поколение, особено между 18 и 29 години, и в по-малка степен - между 30 и 39 години, реагират по начин, по-отворен към смарт функциите и онлайн пазаруването.

 


Обратно  

Търсене

Търси