Правителството прие плана за възстановяване

Правителството прие плана за възстановяване
A A+ A++ A

Версията на Плана за възстановяване и устойчивост е приета от Министерския съвет и утре ще бъде изпратена към европейските институции, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов. Той и премиерът Стефан Янев посочиха, че в него са заложени реформи, които изискват законодателни промени от следващите народни събрания. По време на разговори те не са чули обструкции от парламентарно представените партии от последния парламент. Правителството преговаря България да получи средства по плана още през тази година.

"Смятам, че защитихме за България тези 12.9 млрд. лева, въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическа ситуация. Планът представлява програма за дългосрочни инвестиции и реформи. Те ще направят българската икономика по-силна, конкурентноспособна, ще ѝ дадат тласък, ще подобрят благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на XXI век", коментира Пеканов. Той добави, че тези 12.9 млрд. ще активират допълнителни 8.1 млрд. инвестиции, което ще даде ефект върху икономиката от 21 млрд. лева в следващите 6 години.

Правителството предлага две дати по ключовата тема за затваряне на въглищните централи - 2038 или 2040 г., като се водят преговори да е 2040-а. 38% от средствата, предвидени в плана, са насочени към подготовка за изпълнение на тази цел.

Пеканов определи финалната версия на плана като изключително усилие по координация на всички държавни структури. В нея се съдържат 59 инвестиционни проекта и 46 реформи за "укрепване на икономическата и социалната устойчивост, възстановяване на икономиката и увеличаване на дългосрочния потенциал".

"Надградихме фокуса върху декарбонизацията, усилихме подкрепата за бизнеса чрез финансови инструменти, засилен инвестиционен фокус в социалната сфера, здравеопазване, образование, социална подкрепа. Имаме 13 нови проекта спрямо априлската версия и много реформи в сферите здравеопазване, социална сфера, върховенство на закона и правосъдие, бизнес среда, енергетика. Забавихме плана, но искахме да гарантираме, че тези средства ще бъдат използвани по най-добрия начин. Спрямо юлската версия имаше засилване на реформите в сферата на върховенството на закона. Бяхме индикирали също така към представители на Висшия съдебен съвет и прокуратурата, от тях не чухме предложения как могат да се подобрят тези параметри. Министерството на правосъдието предложи реформи, които да отговарят на критиките, които получаваме от години", заяви Пеканов.

След съвместна работа със синдикатите е заложена нова реформа - създаване на държавно предприятие за конверсия на въглищните региони. Целта му ще е държавата да менажира рисковете през следващите години при трансформацията. То ще назначава хора, които са били назначени в тези региони, за да ги използва за рекултивацията им.

След като каза, че утре ще изпрати плана в Брюксел, Пеканов добави реформите и инвестициите да не бъдат приемани като желания на един технократ, а нужни стъпки, изискани от политическата ситуация, за да се осигурят на гражданите просперитет и по-добро бъдеще.

"Трябва да следим за строгото изпълнение на целите, да излезем от парадигмата на усвояване и да влезем в една нова визия на подобряване на резултатите. България може много повече", завърши той.

След като ГЕРБ отказа да внесе плана за възстановяване в края на управлението си, той беше преработен от първото служебно правителство на Стефан Янев. Той обаче също не го изпрати в Брюксел, а го внесе за одобрение в Народното събрание. Депутатите го обсъдиха няколко пъти, но не се произнесоха по двата въпроса, за които правителството поиска мнението им - каква да е съдбата на въглищната енергетика и какви реформи в областта на правосъдието да бъдат направени.

 

 

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Брюксел
Последно от Брюксел

Всички новини от Брюксел »