Мария Капон: Зелената сделка е възможност, а не заплаха ВИДЕО ДИСКУСИЯ

 

Зеленият дневен ред: програмен или фрагментиран?

 

Кръглата маса в четири кръга от въпроси, ето и част от позициите ми:

да разпознаем Зелената сделка като възможност, а не като заплаха

Базисните мощности в България са атомните и въглищните централи - ако ще намаляваме едните, трябва да увеличаваме другите. Ние сме ЗА развитието на ядрената енергетика, която освен чиста природа, е и национална сигурност. Подкрепяме развитие на българската централа в „Козлодуй“ с ускорено изграждане на 7-ми блок по най-нова технология, при необходимост и на 8-ми. Там имаме площадка, имаме и подготвени кадри с огромен опит. Страната ни ще има нужда от базови мощности след 2030 г.

Има и още една тема, на която много държа – да дадем лесна възможност на малките фирми, на малки производители и домакинства да поставят фотоволтаични инсталации и да произвеждат ток за собствени нужди. Това ще отвори път към зелената енергия, но ще доведе и до понижаване на режийните разходи, особено в условията на високи цени на тока, както е в момента. По-важната стъпка е да разрешим и домакинствата, и на фирмите да имат собствено производство на електроенергия. ЕРП-та категорична трябва да бъдат отстранени от процеса за издаване на разрешителни за малки инсталации! ЕРП-та изискват над 20 документа, връщат хората многократно и накрая е могат и да откажат да издадат разрешително, а хората и малките фирми правят собствена инвестиция. Абсурдно е монополисти, които реално печелят от цената на тока, да дават разрешителни, които биха ги ощетили и реално правят процедурата почти невъзможна за фирмите и домакинствата. Важно е да има само съгласувателна процедура и тя да не бъде през електроразпределителните дружества. Пари за субсидиране на фотоволтаици има в Плана за възстановяване и устойчивост и затова първото, което ще направим, е изолирането на ЕРП-та от тази процедура - това ще е една от първите законодателни инициативи, които ще имаме в следващия парламент.

Дигитализацията – това е основната задача на ЕСО и електроразпределителните дружества. Смарт мрежите са задължителни. Загубите по мрежите в България са 2 пъти по-големи от Чехия и 3 пъти от Великобритания. Тук задачата е по-лесна от ВиК загубите, които са огромни. Умното управление на електричеството от АЕЦ, ВЕЦ, ВЕИ може да направи ВЕИтата по-ефективни, да намали неизползваните възможности и създадената енергия и да доведе до по-ниска цена за бизнес потребителите и домакинствата.

Дигитализация срещу стиропора! Умната икономика, срещу икономиката на стиропора и братовчедите “специалисти”- това е нашата задача в следващия парламент.

При широкото разпространение на дигиталните технологии е изключително важно и какво ще се случи с данните. Кой ще има достъп до тях? Как ще се управляват? При какви условия и с кого ще се споделят? В това отношение българското законодателство ще стъпи на европейското, но много въпроси ще трябва да бъдат изчистени. Едно трябва да е ясно от сега – в никакъв случай не може да се допусне потребителят да има ограничен достъп и правомощия до собствените си данни.

Безспорно е, че трябва да се продължи опазването на биоразнообразието, с цел защитаване на природата. Ако ми позволите да се пошегувам - дори и по начина, по който Борисов приемаше подпорната стена от хотела на Алепу, като къщичка за птици.

Трябва да се каже, че въпросът е по-скоро институционален, а не природен. Законът за опазване на околната среда, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии, Натура 2000 както и изискването за ОВОС са много добра база. Прилагането им е проблемът. И безнаказаността за действия срещу природата.

Ако съответните институции следят за спазването на тези параметри, заедно неправителствените зелени организации и с гражданското общество, ще се постигне нужният ефект.

Законите са добри. Разбира се, могат да се обогатят, но това е нов икономически аспект – чрез данъчни стимули за зелен бизнес, за възстановяване на увредени площи, мини, кариери и т.н. Има ресурс за това, има нови технологии, има добри практики. България не трябва да измисля топлата вода, а просто да избере най-доброто.

Към климата трябва да имаме хоризонтален подход – да го включваме като интегрална част от всички политики, стратегии и механизми за вземане на решения както на институционално, така и на индустриално и на социално ниво.

Препоръката за единен административен център в структурата на Министерски Съвет, който център да координира тази трансформация и да съблюдава за нейното осъществяване, тази препоръка е добре дошла!

Отделни сектори се скланят по-трудно към това да трансформират подхода си към по-устойчив модел. Необходимо е следващото правителство да създаде адекватен противовес, който да установи баланс с тази тенденция и да не позволи тя да осуети зелената трансформация.

А дали трябва зелената трансформация да бъде приоритет на следващото правителство – в това отношение не смятам, че има нужда от дебат.