Бойко Борисов си отиде, бойкоборисовщината - все още не

Анализ | 22 декември 2021, сряда / 16:00| Показвания:



Политическият часовник вече отброи първите 10 дни на новото правителство. Романтичният период на младата формация "Продължаваме промяната", която буквално се изстреля начело на държавата, приключи. Време е за "черна работа". Сега ПП и партньорите й имат своите 100 дни - гратисният период на обществена толерантност, в който всяко начеващо управление трябва да покаже доколко иска и може ли да следва обещанията си. Какви са големите плюсове на трудно родената четворна коалиция, на която някои анализатори предсказват бърз и гръмовен провал, а други - славно бъдеще на успехи и реформи?

Епохата на ГЕРБ и Бойко Борисов приключи

 и това само по себе си е огромен успех. Довчерашните управляващи (включително и ръководителите на ДПС в ролята на сиви кардинали) сега са мрачна опозиция. Експремиерът Борисов си седи намусен вкъщи и не е зарязал денонощните си назидателни монолози от джипката или от някоя полузавършена магистрала. Депутатите на ГЕРБ се мъчат да поддържат партийния огън, но само се излагат с фалцетни нападки срещу новата власт. Дори Делян Пеевски редовно ходи на работа в Народното събрание. Всички те до последно се надяваха, че сформирането на ново правителство за пореден път ще се провали и те ще могат спокойно пред и задкулисно да си разпределят порциите. Че изчегъртването им от властта, започнало бавно и мъчително, ще спре веднъж и завинаги. Сформирането на правителство, с цената на големи компромиси, бе първата голяма и лоша новина за тях. Втората ще е, ако новите управляващи успеят да изпълнят поне част от обещанията, които дадоха в предизборната кампания.

Добре е, че начело на "Продължаваме промяната" и на коалицията са сравнително млади хора, които

са освободени от бремето на миналото

и не са обвързани със стари партии, ДС, силови групировки, сиви кардинали и мрачни тайни. Парламентът е силно обновен. Повечето министри са технократи, предприемачи, граждански активисти, хора с позиции и авторитет. Липсата на опит в държавната администрация и политиката в случая е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Дори да допускат грешки от непознаване на процедурите, ако следват решително и неотклонно целите, които са си поставили, ще спечелят адмирации. Ако пък има някакви обвързаности, те бързо ще излязат на повърхността и от способността на новите управляващи да се справят с подобни проблеми ще зависи доколко те имат желание и решителност да наложат нов стил в българската политика.

Ако вярваме на обещанията на новата власт,

всички порочни практики ще бъдат прекратени

и вече няма да има скандални инхаус поръчки, държавни фирми касички за претакане на бюджетни милиарди, нагласени конкурси, назначения на "калинки" и "кражба има, виновни няма". Публичните пари ще се харчат разумно и прозрачно. Василев и Петков се заричат да измъкнат България от корупционното блато и да заличат веднъж завинаги унизителното клеймо "най-корумпираната държава в ЕС".

Разбира се, и други правителства са идвали на власт с подобни обещания, а после са правили точно обратното. Но поне докато бяха министри в служебния кабинет, Кирил Петков и Асен Василев предприеха реални стъпки именно в тази посока. Много от идеите им бяха стопирани, защото пороците са бетонирани в закони. Но сега има парламент и няма да има никакви оправдания, ако проблемните текстове не бъдат бързо променени. Изчегъртването на ГЕРБ от властта минава точно през промяна на порочните практики, а не през замяната на едни фирми с други фирми.

Още два фактора вдъхват оптимизъм в тази посока. Кабинетът е резултат от сложен компромис, който предполага множество конфликти, но

гарантира и строг взаимен контрол

България има горчив опит с коалициите. Още тегне споменът за тройната с участието на НДСВ, БСП и ДПС, в която лапането на държавни пари и на постове ставаше по схемата 8:5:3, а Ахмед Доган държеше речи как той лично разпределя порциите и как около всяка партия се вият обръчи от фирми. Опитът на Реформаторския блок да работи с ГЕРБ, за да реформира съдебната система, завърши с колосален провал  и враждебен "развод", а участието на патриотите във властта ще се запомни основно със скандали и лобистки законови промени. Това дава основания на критично настроени анализатори, главно симпатизиращи на ГЕРБ, да твърдят, че новата четворка във властта е нещо като "орел, рак, щука и лисица", т.е. невъзможен отбор, обречена на разпри и неуспех коалиция.

Че ще хвърчат искри и ще горят пожари, е ясно -  съжителството между БСП и ДБ ще е особено трудно, ИТН също са доста опърничави и непредвидими. Но обществото няма да им прости, ако провалят така трудно изработения управленски проект. А събирането на партии с толкова различни физиономии и философия може да е и здравословно - ако взаимно се контролират. Водещата формация поне засега е категорична - всеки ще си носи отговорността, ако бърка в кацата с меда - и "наши", и "ваши". 

Вторият ключов фактор е обещаната

откритост и прозрачност

Мнозина побързаха да се присмеят на обсъжданията на коалиционното споразумение, които протекоха в небивал формат - излъчвани в реално време онлайн и достъпни за всеки, който иска да чуе. Иновацията на Петков-Василев се оказа много сполучлива - бъдещите управляващи партии бяха принудени да сложат картите на масата и така цялото общество разбра къде се покриват и къде се разминават. Сега ще е лесно да проследим кой е послъгвал пред камерите по време на преговорите, кой се отмята от позициите си, кой ги отстоява. 

Всички министри вече обещаха редовно да дават пресконференции и публични отчети, а приемните им да са отворени за граждани. Заричат се да си говорят с неправителствените организации и да се вслушват в критиките на опозицията.

Най-големият лакмус за промяна ще бъдат отношенията с медиите. Традиционна практика досега бе с медиите да се общува с лаконични прессъобщения, а всяка значима за обществото информация се изкопчваше чрез тромавия закон за достъп до информация, който по-скоро пречи, отколкото помага на журналистите да си вършат работата. Дори за най-елементарни данни медиите трябваше да се борят в съда. Най-"послушните" получаваха тайно за награда от министерствата щедри финансови бонуси под формата на договори за информационно обслужване или за организиране на странни дискусии. Премиерът Кирил Петков обеща да промени всичко това - каквито и пари да се раздават, да става с открита обществена поръчка и да е ясно кой за какво с колко се финансира. Ако управляващите престанат да се крият и зад закона за достъп до информация, промяната наистина ще е необратима.

Намерението за намаляване на чиновническата армия 

е повече от добро, но на този фронт всички предни правителства се проваляха. И вече се надигна огромна съпротива. Някои дори обвиниха вицепремиера Асен Василев, че не може да смята и че едва ли не ще блокира България, като я остави без администрация, ако наистина освободи 15 000 "бели якички". Ако финансовият министър обаче намали излишните бюджетни разходи и създаде спретната и работеща администрация, ефектът ще е точно обратният. Това може да стане по различни начини. Незаетите щатни бройки ще бъдат закрити - държавните служби ревниво ги пазят, за да получават по-голям фонд "работна заплата". Чиновниците в пенсионна възраст, особено в МВР и МО, трябва да се отдадат на заслужен отдих, а най-ценните от тях могат да бъдат привлечени по граждански договори. А дигитализацията, която трябва да се случи в ускорени темпове, автоматично означава по-малко гишета, по-малко бумаги, по-малко кабинети и по-малко персонал. Моментът е идеален за пренасочване на хора от министерства, агенции, комисии и всякакви други структури на бюджетна издръжка към частния бизнес, който гладува за работна ръка и е готов да внася персонал - от Украйна, Молдова, и Филипините.

Обявените намерения имат и дисциплиниращ ефект - много чиновници ще станат по-усърдни в работата си, за да избегнат евентуални бъдещи съкращения.

Съдебната реформа е все по-неизбежна

Всички партии в новата управляваща коалиция са категорични, че е крайно време прокуратурата и антикорупционните органи да започнат да служат на обществото, а не на властимащите и кръговете зад тях. Това е задача на задачите, реформа на реформите, неуморно повтарят Кирил Петков, Асен Василев в един глас с ДБ и Христо Иванов.

Планът включва отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, закриване на специализираните съд и прокуратура и реформа в антикорупционната комисия КПКОНПИ. Първата задача е най-сложна, защото решаването й вероятно ще наложи да се пипа конституцията. А за това няма да стигнат гласовете на партиите от управляващата коалиция. Така или иначе обаче Гешев ще бъде поставен в ситуация на кръгова отбрана и абсолютната му власт ще бъде разклатена.

Шефът на антикорупционната комисия Сотир Цацаров също се разработи, рязко смени курса си и започна да атакува ключови кметове от ГЕРБ. Въпреки това дните му начело на КПКОНПИ изглеждат преброени, а отстраняването му е на едно парламентарно решение разстояние. Очаква се да бъде сформирана антикорупционна парламентарна комисия, която да анализира дейността на Цацаров и това да стане основание за уволнението му. Също толкова лесно може да стане и закриването на специализираните съдилища и прокуратури, за които партиите от управляващата коалиция са единодушни, че са неефективни и са се превърнали в бухалка за изпълнение на политически поръчки.

За отстраняването на Гешев обаче ще се разчита на следващия Висш съдебен съвет. Мандатът на настоящия изтича през следващия октомври, а мнозинството му дори не благоволи да разгледа по същество искането на служебния правосъден министър Янаки Стоилов за дисциплинарното освобождаване на Гешев. Ясно е, че и новите членове от прокурорската квота ще бъдат на каишката на главния прокурор. Членовете в парламентарната квота на ВСС пък се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3. ПП, БСП, ИТН и ДБ имат общо 134-ма депутати, т.е. няма да им стигнат и ще трябва да се търсят компромиси и договорки с ДПС и ГЕРБ.

Не може да се разчита на добрата воля на Гешев да подаде оставка, колкото и да му се обяснява, че "инатът му струва пари и достойнство на българския народ", защото той приема искането да се оттегли сам като комплимент, че работи добре.

С едно наум 

Всички изброени плюсове на новата власт бързо могат да се превърнат в минуси - ако обещаното не се случва. Ако "нулевата корупция" си остане лозунг, под който си текат познатите схеми. Ако курсът към е-управление пак зацикли, както се случва вече дълги години. Ако "оптимизацията" на администрацията се окаже поредно роене на служби. Сблъсъкът с голямата и повсеместна инфлация и особено ценовата експлозия в енергетиката, призракът на петата, омикронска вълна на коронавируса и сянката на ниските доходи са сериозни заплахи и предизвикателства пред управлението. Засега водачите Кирил Петков и Асен Василев са пълни с ентусиазъм и решимост. Останалите наблюдават с умерен оптимизъм.

Юлиана Бончева, Доротея Дачкова, "Сега"


Тагове: Бойко Борисов, бойкоборисовщина

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси