Защо никой няма да грабне големите пари в „Стани богат“ ?

Не става дума за въпросите. Нито за знанията. Нито дори за водещия. Причината българинът да има минимални шансове да стане богат със „Стани богат“, като спечели заветната голяма награда, е съвсем различна. И много, много тривиална. И тя е беднотията.

Вече седмици наред гледаме как млади и не чак толкова млади участници се опитват да „покорят върха“ до примамливите 100 000 лв. Основната пречка по пътя обаче е в банални неща като сметки, деца, кредити, ипотеки. Средностатистическият българин участва в предаването с надеждата да вземе едни 1000 – 2000 лв., с които да „закърпи дупките“ в бюджета си този месец и да „изплува на повърхността“ поне за малко. Защото сметките се трупат, а ученическата раница трябва да се напълни.

На тези, които следят редовно предаването, сигурно им е направило впечатление как дори и умни хора с разностранни интереси и знания заключват като сигурна сума 2000 или 3000 лв. Пари, които са се превърнали в цяло богатство у нас. А ако погледнем реално на нещата, дори и 100 000 лв. в момента не стигат и за апартамент в „Люлин 5“ например. Пак трябва да изтеглиш кредит, за да покриеш всички разходи. Или да продадеш някоя нива.

Сред основните качества, които трябва да притежава играчът на стола на богатството, според мен са смелостта, склонноста да рискува и логическото мислене. Както и да е отишъл там, за да играе играта, без да мисли толкова за сумата, която ще спечели. Нещо, което трудно може да се случи по нашите географски ширини. Защото бългapитe вce пoвeчe „cтpaдaт“ oт зaбoлявaнeтo нa paзвититe зaпaдни дeмoĸpaции - нapacтвaнeтo нa границата мeждy cpeднaтa ĸлaca и нaй-бoгaтитe.

Това неравенство обаче не идва от масова немотия – напротив, като цяло българинът води един нормален стандарт на живот, но накрая на месеца е на нула. И не си купува нови дънки цяла година, за да спести за няколко дни на морето. Неравенството всъщност нараства заради ускореното забогатяване на и иначе богатите през последните години. Така „ножицата“ става прекалено голяма. А като сложим и увеличените цени на почти всичко, нещата изглеждат още по-зле.

Причините за появата на феномена работещи бедни са много – например наличието на много зле платени работни места. Или аномалиите в образователната система и в регионалните пазари на труда. Да вземем Плевен – този красив град има голямо училище по хотелиерство и ресторантьорство, но целият район не разполага с големи туристически обекти, в които да работят завършилите. И те са принудени или да мигрират, или да седят по 12 часа в някой магазин за хранителни стоки за по 700-800 лв. А във Варна например се обучават много техници, а страдат от недостиг на експерти в туризма.

Така 2000 лв. за някои се оказват цяло богатство. За да се промени това, първо трябва да се измени моделът на функциониране на икономиката у нас. Единствената надежда, която можем да имаме, е, че сегашните управляващи с образование в чужбина дори и бавно ще успеят да пренесат у нас манталитет, различен от шуробаджанашкия. Или от това, ще си запаля къщата, за да изгори на Вуте плевнята. 

Защото чак когато взимаме заплати от по 3-4 хил. лв., ще можем да играем за 100 000 лв.