ЕС ни се кара - не контролираме енотите и азиатските стършели

Еврокомисията стартира производство за установяване на нарушение срещу България и още 14 страни членки на ЕС с цел подобряване на предотвратяването и управлението на инвазивни чужди видове, сред които са енотите и азиатските стършели.

Става дума за растения и животни, които заради човешка намеса биват вкарвани случайно или умишлено в естествена среда, където обикновено не се срещат. Те представляват сериозна заплаха за местните растения и животни в Европа и по оценки причиняват на нейната икономика щети в размер на 12 милиарда евро годишно. Инвазивните чужди видове са една от петте основни причини за загуба на биоразнообразие по света.

Сред примерите в това отношение са живи организми, транспортирани непреднамерено в баластни води и утайки от кораби, чрез въдичарско или друго риболовно оборудване или чрез контейнери, използвани в международната търговия; вредители, оставащи незабелязани при търговия с растения или дървен материал, и други.

15-те държави не са спазили срока до юли 2019 г. да изготвят, приложат и съобщят на ЕК планове за действие по отношение на видовете, които засягат в най-голяма степен ЕС. Влиянието им върху околната среда и здравето е толкова неблагоприятно, че е необходимо приемането на мерки, приложими в цялата Общност.

Освен това България не е създала система за наблюдение на инвазивните чужди видове. Не са го направили също така Гърция и Румъния. Крайният срок за тази мярка е бил януари 2018 г.

Страните членки трябва да идентифицират и управляват пътищата, по които се вкарват и разпространяват инвазивни чужди видове. Голяма част от тях се въвеждат в ЕС непреднамерено. Затова е важно трасетата за такова вкарване да се управляват по-ефективно въз основа на оценки за обема на видовете и потенциалното им въздействие.

В момента има 66 чужди инвазивни вида, които представляват риск на европейско равнище. Това са растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка (известна като енот). Страните членки са длъжни да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на преднамереното или непреднамереното вкарване на тези видове в ЕС, за откриването им и за предприемане на мерки за бързо ликвидиране на ранен етап от инвазията. Ако даден вид вече е широко разпространен, държавите трябва да предприемат мерки за ликвидиране и контрол или за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение.

Заплахата

В околната среда в Европа има поне 12 000 чужди вида.  От тях инвазивни са 10-15%. Инвазивните чужди видове могат да доведат до изчезването на местни видове, например чрез конкуренция за ограничени ресурси като храна и местообитания, кръстосване или разпространение на болести. Те могат да променят функционирането на цели екосистеми и така да ограничат способността им да извършват опрашване, регулиране на водите или контрол на наводненията.

Например азиатският стършел, докаран случайно в Европа през 2005 г., напада местните медоносни пчели, намалява местното биологично разнообразие от насекоми и оказва въздействие върху опрашването като цяло.

Инвазивните чужди видове често оказват значително икономическо въздействие, като водят до намаляване на добивите от селското, горското и рибното стопанства. Например гребеновидната медуза, въведена случайно в Черно море, е причинила рязко намаляване на поне 26 търговски рибни запаса там, включително запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия.

Тези видове могат да нанасят щети на инфраструктурата, да възпрепятстват транспорта или да намалят наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.

Те могат също така да бъдат сериозен проблем за човешкото здраве, като предизвикват тежки алергии и кожни проблеми (изгаряния, причинени от гигантски хераклеум) и действат като вектори на опасни патогени и болести (предаване на болести на животни и хора от еноти).