Съзряха потъналата Атлантида от космоса

Атлантида бе открита с помоща на снимки от космоса и тя наистина е там, където Платон я е описал – край бреговете на Кадис, Испания - в Атлантическия океан. Това твърдят британски учени, предвождани от Тим Ейкърс и компанията „Мерлин Бъроуз“, специализирана в сателитни проучвания и в търсенето на Атлантида. Снимките са направени преди две години и са проучвани дълго време преди да излязат наяве. И досега част от тези руини, които се намират в Атлантика на север от Кадис, са били известни на учените, но се смятало, че те са дело на древни гърци, финикийци и римляни. Англичаните обаче доказват, че тези три народи само са надграждали върху много по-древни останки. Намереното в океана край Кадис изумява изследователите. Те откриват руини, строени с много напреднали технологии. Използваният циментът е непознат за нас вид, който е много по-здрав. По-добър от съвременните видове бетон е и използваният от древните строители в океана. А там е открито и тайнствено покритие – нещо като древен тефлон. Ейкърс заявява: „Платон доста точно е споменал местоположението на Атлантида. На нас ни остана само да следваме описанието така, както са го правели древните мореплаватели“.

Руините са разположени край брега на югозападна Испания, веднага след излизането от Средиземно море през Гибралтарския пролив. Платон пише: „остров, лежащ зад пролива, който на вашия език е известен като Херкулесовите стълбове“. Тук се намира националният природен резерват Доняна, който е обект на ЮНЕСКО и заема основно крайбрежни гори, сладководни блата и дюни в района на устието на река Гуадалкивир в Атлантическия океан. Учени предполагат, че някога той е бил вътрешно море. Изследователите са изучавали космически и снимки от аероплан, а след това са работили в парка и в океана. Така открили древните руини, които се оказали много по-големи от предполаганото досега. Те открили неизвестния на съвременната цивилизация вид цимент. В руините имало различни метали и сплави, много от тях били покрити със зеленикаво-синя патина, за каквато говори и Платон. Ейъкърс отбелязва пред в. „Дейли мейл“: „Платон подробно е описал патината, покриващи зданията, а също - структурата на градовете и храмовете в този комплекс. Ние заснехме точни доказателства, събрахме образци, които изучаваме в лаборатория в италианския град Модена, където са се специализирали в проучването на древноримски артефакти. Резултатите от тестовете показаха, че възрастта на нашите находки е доста по-древна от римските и гръцките преди тях, а нашите находки са и доста по-съвършени от тези от по-късните епохи“.

Част от руините са известни, но са смятани за наследство от финикийци, гърци и римляни.

От спътниковите снимки учените пресмятат, че някога стената на пристанището е била дебела до 75 метра. Платон е писал, че дължината на тази стена е била 50 стадия, което е около 9 километра. Изследователите смятат, че има доказателства как стената е разрушена от унищожително цунами, а дори може да се говори за цяла поредица от огромни вълни. Проби от покритието на стената от останките на пристанището също са изпратени в Модена за анализ. Там специалистите са стигнали до извода, че това покритие е защитавало стената от миди и други морски организми, които биха израснали върху нея и по този начин биха я разрушили с времето. „Това е нещо като древен тефлон – материал, за какъвто досега не сме подозирали, че има“, отксича Ейъкърс. Други пък допълват, че подобни покрития се ползват в различни съвременни технологии – от тигани до самолети стелт.

Доктор Джакомо Фаланга от лабораторията в Модена заявява пред „Дейли мейл“, че пробите са от различни материали: „Имаме свързващо вещество, нещо като калцит. А наличието на различни видове слюди, както на калий и други микроелементи говори за това, че материалите са смесвани изкуствено. Със сигурност можем да кажем, че от пробите има и древен, доисторически бетон, който в много отношения е превъзхождал съвременния“. А колегата му Андреа Карпи добавя: „Можем да потвърдим, че анализираните образци са продукт на древна цивилизация, използваща изключително високи технологии“.

Възстановка как биха изглеждали древните постройки в Атлантика, ОЛ АБАУТ АНДАЛУСИЯ

Изследователите предполагат, че край днешния Кадис в древността е била цяла верига от градове в огромното вътрешно море, чиято дължина е била повече от 100 километра. Екипът от „Мерилин Бъроуз“ заявява, че там са били и множество острови, като някои от тях са били не само природни образувания, а са въздигнати от древните хора. Ейкърс пояснява: „Основният комплекс се състои от две отделни платформи, като всяка от тях свързва група острови. Те са разположени така, че всеки, който е на островите, може да вижда целия комплекс от острови. Това е уникално съоръжение. В нашия свят нямаме нещо подобно, което дори далечно да напомня на това. И тези структури точно съвпадат с размерите, описани от Платон – точка по точка“.

След това Ейкърс добявя: „Изследванията ни водят до заключението, че в древни времена е имало поне две стихийни бедствия, най-вероятно цунами. А резултатите сочат, че островите и част от сушата са отишли под земята. Първото от тези бедствия се е случило около 1500 години преди нашата ера, а второто около 200 години след Христа“. Други казват, че цунамито, унищожило Фукушима, е пример как и при най-добрата съвременна защита и високи технологии може да бъде пометена цяла една цивилизация. А данните са, че находките край Кадис са били унищожени от много по-силно цунами или поредица от вълни, отколкото от стоварилата се върху Япония през 2011 г.

Ейкърс разказва още за проучванията край Кадис: „Ние заснехме документален филм за нашите търсения, в който обясняваме защо никой досега не е видял тези потресаващи комплекси. Тук има гръцки, финикийски, римски надстройки. Нашите проучвания показват, че тези съоръжения са използвани в продължение на много векове до пълното им разрушаване две столетия след новата ера. Предпочитаме да дадем само факти и да не правим разсъждения. Но това, което открихме край Кадис, е уникално. Но не ни достигат средства за по-нанатъшни проучвания и се надяваме да намерим финансиране за тях“. Мнозина обаче продължават да смятат, че Атлантида не е намерена и че тя може да се намира навсякъде по света, ако изобщо някога е съществувала.

Тук са живели атлантите, а сега е блато, казват изследователите.

Тук са живели атлантите, а сега е блато, казват изследователите, ОЛ АБАУТ АНДАЛУСИЯ

Потънала е 9600 г.пр.Хр.

Според казаното от Платон през IV в.пр.Хр. Атлантида е потънала около 9600 години преди новата ера. Това е вече в края на последната ледникова епоха. Смята се, че тогава е имало и общо покачване на нивото на световния океан. Според описанията на Платон тази праисторическа цивилизация Атлантида е била добре позната на древните египтяни. Според съвременни теории е напълно възможно дори египтяните да са наследници на атлантите, а се смята, че и някои от древните цивилизации в Месопотамия и други места в Близкия изток и на Балканите е възможно да са възникнали от бежанци от потопа в океана. Една от теориите е, че в региона на Черно море, включително и по нашите земи, също е била разположена древна високоразвита цивилизация, а дори се смята, че тук е била самата Атлантида, която е потънала след топенето на ледовете.

В последно време все по-често се откриват доказателства как в различни места на света са съществували развити цивилизации, които са доста по-стари от предполаганото досега. Господстващите теории обаче не са много склонни да се правят промени в подредбата. Затова и неща, като най-старото злато на планетата, което е открито във Варненския некропол, трудно могат да убедят консервативните историци да си променят тезите, че цивилизацията се е развивала само и единствено в Египет, Светите земи и Месопотамия, и то най-рано 4000 г.пр.н.е. Де факто първият, който описва историята на Атлантида не е Платон, а Хеланик от Митилини на остров Лесбос. Съчинението му обаче почти изцяло е загубено, но той поставя митичната потопена цивилизация в Средиземно море, най-вероятно край Крит. Това дава основания на мнозина днес да смятат, че Атлантида може да се е намирала на остров Санторини, други пък я отпращат в потънали части от остров Сардиния, трети я виждат край Сицилия. Платон няколко десетилетия по-късно я праща зад Херкулесовите стълбове, което дава основание на изследователи да я търсят из целия Атлантически океан, че дори в Тихия и Индийския океани.