Мария Хотън разказва за битката с диабет тип 1 пред Novinite.bg

Интервю | 2 март 2022, сряда / 13:45| Показвания:



Интервю на Михел Михайлова

Тя е млада и красива. Тя е Мария Хотън - момичето, чиято мисия е да популяризира борбата с диабет у нас. Родом от град Ботевград, а голямата й любов - Дейвид е от Америка. Как започва историята им и какви са новите й начинания - четете в следващите редове.

Здравей, Мария, разкажи ни за себе си. Името ти стана разпознаваемо в социалните мрежи след като започна да споделяш за борбата си с диабета. Как реши да стартираш канали в Тик Ток и Youtube? 

- Здравейте! Казвам се Мария Хотън и съм на 23 години. Занимавам се с графичен дизайн и от скоро започнах да се фокусирам и върху развиването на социалните си мрежи. Приела съм за своя лична мисия да споделям опита ми свързан с диабет тип 1 като целя да помогна и мотивирам и други хора, които се борят с този проблем. Тик Ток канала стана на шега. Свалих си приложението, когато бях под карантина 2020 година. Започнахме да гледаме смешни видеа и да се забавляваме, докато не реших, че и аз искам да направя някое видео. Започнахме постепенно да качваме там и с времето хората проявиха интерес към мен и връзката ми с Дейвид. В Youtube споделям част от личния си живот като отново се опитвам да покажа на хората с диабет, че няма нищо невъзможно и че тази болест не трябва да ни спира да живеем пълноценно и свободно. 

Преди да си поговорим за всичко около теб, сподели ни за голяма си любов – Дейвид. Как започна всичко?

- С Дейвид се запознахме в Ботевград, тъй като той по това време играеше в баскетболния отбор Балкан. Аз живеех в Холандия, но се бях прибрала зимата за празниците. Започнахме да се засичаме из града и той ми изпрати съобщение в Instagram. Тъй като аз учех в Холандия и трябваше да се върна там, продължихме да си пишем почти до лятото. Той реши, че ще ме изненада и дойде при мен в Айндховен след края на баскетболния сезон. Стояхме там докато той не ме покани да отида при него в Ню Йорк. Заминах и там се запознах с цялото му семейство. Прекарахме си страхотно и от този момент насам сме неразделни. Лятото на 2021 беше нашата сватба. Много сме развълнувани за тази нова глава от живота ни заедно. 
 

Той също се включва във видеата ти. Коя е най – сложната дума на български за него?

- Да. Понякога е доста трудно да го накарам да седне пред камерата, но в крайна сметка никога не ми отказва. Дейвид има огромно желание да научи българския и всеки ден научава по някоя нова дума. Старае се много и дори и да му е трудно, практикува. Нека спомена, че може да произнесе най – дългата дума в българския език. 

Лесно ли беше решението да го последваш в Македония?

- Професията, която той има изисква от него да се мести и да живее на различни места. Аз съм човек, който обича да пътува, да разглежда и да се среща с нови хора. За мен пътуването с Дейвид е удоволствие. Като негова съпруга аз го подкрепям във всичко, което прави. Най – важното е да сме заедно и да сме щастливи. Мястото няма значение. 

Къде бихте искали да живеете? България, а може би Америка?

- Това е вечният въпрос, на който и ние още нямаме отговор. Докато Дейвид играе баскетбол ще живеем на различни места и ще пътуваме. И двамата обичаме България и бихме се радвали да живеем тук. Имаме още няколко години да помислим и да видим как ще се развият нещата. Нашата мечта е да си построим собствена къща и да живеем в нея, а къде ще е тя, ще видим. 

Смяташ ли, че у нас се говори малко за диабета? Как започна твоята история с него?

- Смятам, че това е тема, на която не се обръща внимание, а има много хора в България, които се борят с диабет. За жалост тук хората не са осведомени достатъчно. Забелязвам, че информацията, която хората знаят за диабета е базирана на реклама от телевизията свързана с някое хапче и това, че диабета е причина от прекаленото ядене на сладко, което абсолютно не е така. 

През 2016 година започна моята битка с диабет тип 1. Разбрах след като вече имах всички симптоми и нещата се бяха влошили. Започнах да губя килограми, пиех много вода, нямах никаква енергия и още други неприятни състояния. Отидох в болницата, където ми направиха кръвен тест и се видя, че кръвната ми захар е твърде висока. Веднага бях изпратена в София, където беше започнато лечение с инсулин. От този момент насам, живота ми се промени. Трябваше да се науча как да се храня според мерките, които трябваше да приемам, за да може кръвната ми захар да не се вдига. Трябваше да започна да си слагам инсулин по няколко пъти на ден, да следя нивото на кръвната захар, да внимавам тя да не е твърде висока или твърде ниска. Осъзнах, че това е задача, от която не може да се вземе почивка. Въпреки, че ми беше трудно в началото, осъзнах, че това не е присъда, пред която аз да навеждам глава и да оставя да контролира живота ми. Именно заради това започнах да споделям опита си в социалните мрежи. Искам да насърчавам онези, които се чувстват както аз съм се чувствала преди и да им покажа, че живота продължава. Преминала съм през всичко, през което е нужно, за да покажа, че има надежда. Бог ми дава сили всеки ден да се справям, да помагам на другите и да споделям за иновативни методи, които правят живота на диабетика по -лесен. 

Как се справяш с това състояние?

- В началото ми беше трудно. Аз самата също нямах представа какво е диабет и трябваше да науча всичко бързо. Имала съм инциденти с много висока захар, както и с много ниска, именно, защото не съм знаела какво да правя. С времето започнах да се вслушвам с тялото си, да внимавам повече и да не позволявам на диабета да контролира мен, а аз него. Разбрах, че от мен зависи дали аз ще се чувствам добре или не. Ако бъда стриктна и дисциплинирана, всичко ще е наред. Това са две от качествата, които именно диабета ме научи. Мисля, че се справям добре. Правя всичко по силите си да следя нивата на кръвната захар и да не позволявам те да са извън нормата. За щастие открих и нов метод, който ми помага да следя нивата на глюкозата по всяко време без да трябва да се бода в пръстите при всяко мерене. Сензорите, които използвам наистина подобряват начина ми на живот и състоянието ми. 

Какви съвети би дала на нашите читатели, които сега се сблъскват с него?

- Да бъдат силни. Една от грешките, които аз направих е началото и ме измъчваха беше въпроса „Защо на мен?“. Задавах си този въпрос и исках отговор. Забравете за това. Не обвинявайте себе си или някой друг, защото никой не е виновен. Опитайте се да погледнете от позитивната страна на нещата. Направете така, че да бъдете пример и насърчение за тези около вас. Живота не приключва. Сега трябват малко повече грижи за вас и тялото ви. Знайте, че не сте сами.

От днес започва инициатива с твое участие, която има за цел да мотивира хората с диабет да тренират повече. Разкажи ни за нея, къде може нашите читатели да се включат? Какво ще представлява?

- Започна кампанията „Diabetic halt”, която организираме със sportspot.media в Instagram. С тази колаборация имаме за цел да мотивираме и да помогнем на хората с диабет да контролират нивата на кръвната си захар чрез спорта и да създават нови и полезни навици, които ще им помогнат в дългосрочен план. Спортът е изключително важна част особено за хората с диабет. Спортуването помага за по – лесното усвояване на инсулина, както може и да намали нуждата от такъв. Всички знаем, че спорта подобрява здравословното ни състояние и ни кара да се чувстваме по – добре. С помощта на Деря Оралогул и Анилина Димитрова, които са основателите наsportspot.media ще организираме  онлайн тренировка, в която ще може всеки, които има желание да се включи. Тя ще бъде напълно безплатна. В края на колаборацията ще завършим с Giveaway, които нарекохме “Goodie Box”. В този подарък ще включим интересни артикули, които смятаме, че ще бъдат полезни за нашият победител. Всичко това, желаещите могат да следят в Instagram профила на sportspot.media, както и на моя личен профил там haughton.maria. 
 
 

Самата ти изглеждаш страхотно, как поддържаш фигурата си? 

- Гледам да се храня балансирано. Доста често получавам въпроса дали се ограничавам от нещо и дали спазвам режими и отговорът ми е не. Старая се да се да приемам разнообразна храна и да не прекалявам с нищо. Движа се, спортувам и се разтягам. Смятам, че когато човек се чувства добре отвътре, това си проличава и отвън. 

Как дойде идеята да започнете такъв проект? Смяташ ли, че инфлуенсърите у нас трябва да говорят по – открито за проблемите си. Свикнали сме да виждаме само лъскавата страна на живота в Instagram. 

- Идеята дойде от ентусиазма ми да споделя на повече хора за това, което вече съм намерила като решение за добър контрол на диабета. Една от причините за добър контрол са сензорите за непрекъснат мониторинг на глюкозата, които наистина промениха начина ми на живот към по – добро. От друга страна разбрах колко е важно да се спортува и да се храним разнообразно и здравословно. За всичко това искаме да споменем в нашата кампания и да се опитаме да насърчим и другите да предприемат полезни мерки за себе си. 

В социалните мрежи всеки създава образ, които иска хората да виждат и да възприемат като реален. Така наречените инфлуенсъри избират какъв да е този образ – положителен или не, лъскав или не, реален или не. Предимството на социалните мрежи е, че всеки потребител може да избере хора, които да следва, на които да се възхищава и да подкрепя. От моята гледна точка като човек, който споделя живота си в онлайн пространството се старая да бъда искрена, честна и да показвам нещата както са. Някой хора смятат, че споделянето ми онлайн за диабета и това през какво минавам е с цел да търся съжаление, да се оплаквам и т.н., което не е така. Аз целя да покажа на хората през какво преминавам, за да знаят, че не са сами. Искам да видят, че въпреки предизвикателствата пред, които диабета ни поставя, ние може да живеем пълноценно, да се радваме на всичко, което ни се случва и да се стараем да бъдем по – добри всеки ден. 

Издай ни какво може да очакват хората в следващите дни от предизвикателството ви?

- Полезна информация, зареждаща тренировка и страхотен Giveaway. 

Какво послание би отправила към читателите ни?

- Бих ги посъветвала да забавят темпото. Живеем в забързан свят, в който всичко трябва да се случи много бързо, сега, на момента. Понякога така забравяме за важните неща, за близките ни, за здравето ни, за приятелите ни. Давайте си време и знайте, че Бог има план за всеки един от вас. Не забравяйте, че сте ценни, обичани и специални. 

Тагове: Мария Хотън, диабет тип 1, България

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси