Цените полудяха, търговците ги вдигат всеки ден! Вижте кои стоки са най-солени

Общество | 29 март 2022, вторник / 14:15| Показвания:



„Всичко ни е скъпо!“ Рефренът се повтаря безспир от производители, търговци и потребители. Беше ни скъпо още миналата година, но сега катерим нови върхове. Всяко увеличение помпа инфлацията, а тя - обедняването. Единствената възможност да го спрем е вдигането на доходите, твърдят икономистите. Защото срещу ръста на цените няма противодействие каквито и мерки срещу спекулата и картелите да обмисля правителството, пише Марица.

От изданието са направили прост експеримент - сравни номиналните доставни цени на няколко продукта от потребителската кошница на средностатистическия българин сега и точно преди една година (виж таблицата). Важно е да кажем, че става въпрос за Пловдив, тъй като по различни причини има доста регионални различия в цените.

Олиото е безспорният шампион

Единствената масова стока с непроменена цена в последните месеци е хлябът. В нашата извадка той е на „Симид“. Уловките обаче са две - самунът поскъпна от 1.10 лева на 1.30 лева малко по-рано, през февруари 2021 г. На дребно стана 1.50 лева. За началото на април тази година усилено се говори, че насъщният ще поскъпне отново.

Слуховете са, че ще направи един по-голям скок, който ще „навакса“ пропуснатите повишения през годината. Шампионската титла обаче си остава олиото, което за календарната 2021 г. поскъпна с 39% на едро. И точно когато си мислехме, че ралито приключи, дойде войната в Украйна и всички по веригата се почувстваха заплашени от риска топпроизводителят  на слънчоглед да не извади реколта.

Българите се наредиха на дълги опашки за олио на промоция, хипермаркетите пък се принудиха да въведат ограничителен режим при пазаруване на няколко стоки от първа необходимост: олио - до 4 бутилки на човек, брашно - 10 кг, захар - 5 кг. Министърът на икономиката Корнелия Нинова обяви, че олио с цена над 5 лева за литър е спекула. Какво всъщност е спекула и дали всички не си правим гаргара с термина? По определение в тълковния речник това е „нечестна търговия за бързо забогатяване, основана на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др."

Това вече го играхме

В началото на пандемията за първи път изтупахме от праха думата „спекула”. Тогава изведнъж изчезнаха маските и дезинфектантите. Изчезнаха, защото се отвори огромно търсене, за  което нито един производител не беше подготвен.

После се появиха, но на по-високи цени. Тогава си живеехме почти безметежно, нямаше скок в цените на енергията, горивата и други производствени разходи, така че новите етикети наистина отговаряха на определението "спекула". Отново, изненадващо за всички, се стигна до свръхпотребление на тоалетна хартия.

Цените пак мръднаха нагоре, а след като народът се запаси за поне три месеца напред, всичко си дойде на мястото. В началото на месец март тази година пак си спомнихме за соца, като се наредихме на опашки за бензин и дизел заради това, че на няколко бензиностанции горивата минаха психологическата граница от 3 лева. Факт - почти четири седмици оттогава цените все още са с някоя стотинка под 3 лева.

Ефектът на доминото

Поскъпването при храните е най-болезнено, просто защото го усещаме всеки ден. По данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ)  кашкавалът е поскъпнал само за миналата година с 21-22 процента, сиренето - с 25%, захарта - с 20%, брашното - с 6% и т.н., списъкът е безкраен. ДКСБТ обаче усреднява цените по борси и тържища в цялата страна и данните не са най-меродавни, защото всеки търговец работи с различна надценка.

Според системата за агропазарна информация САПИ само за кило брашно маржът от едрови търговец до магазин, част от верига, е 0.25 лева отгоре. В малките квартални бакалии надценката е 0.30 лева. И още едно сравнение - килограм картофи през февруари 2021 г. е било доставяно в магазин в Пловдив на 0.50 лева. Сега фактурата идва за 0.78 лева. Отгоре се слага надценката на търговеца на дребно.

Плодовете и зеленчуците от тази реколта излизат с 20-30 процента отгоре, обобщиагробизнесменът Красимир Кумчев. Първопричината е поскъпването на торовете и препарати за растителна защита. Животновъдите също няма как да продават месо и мляко на ланшни цени, тъй като има огромен скок при фуражите.

А парите в джоба - все същите

При повечето българи през последната година разпологаемият доход (в повечето случаи само от заплата) не е мръднал. При ежемесечното увеличение на разходите заради поскъпващите цени това означава, че или трябва да си намираш допълнителна работа, или да се разделиш с част от стандарта си на живот.

Грижа на държавата са най-уязвимите групи, другите трябва да се спасяват сами. Увеличението на минималната работна заплата заради закъснелия държавен бюджет бе отложена за 1 април.

Работещите бедни, както синдикатите наричат хората с ниска квалификация, обаче няма да усетят нищо, защото новата МРЗ от 710 лева вече е изядена от инфлацията. По данни на НСИ инфлацията за февруари на годишна база е двуцифрено число - 10%, което бе невиждано в последните 14 години. А ръстът на МРЗ е с 9.2%. След простата аритметика синдикатите поискаха второ увеличение за една година и от 1 юли минималното възнаграждение да стане 760 лева. Властта все още не е взела отношение по темата, но бизнесът каза категорично „не”.

В Пловдив възнагражденията на служителите в общинската администрация ще бъдат повишени средно с десет процента, считано от 1 април 2022 г. Критерият за определяне на индивидуалните размери на увеличението ще бъде поставената оценка на всеки служител на база проведената атестационна процедура. Това съобщи областният координатор на КНСБ-Пловдив  Боян Бойкински след среща с представителите на местната власт. Работещите в ОП „Градини и паркове” ще бъдат вдигнати с 15%, но и те надали ще усетят повече кеш в джоба си, при положение че базата е ниска.

Средната работна заплата в Пловдивска област пък е 1440 лева (за декември 2021 г.) и според статистиката расте всеки месец. През четвъртото тримесечие на 2021 г. трудовите възнаграждения спрямо същия период година по-рано са се увеличили с 11,8%. Който усетил по джоба си - усетил.

Ако не се промени икономическата ситуация: Три неща, които ще изчезнат от трапезата

Леща

В огромната си част тя е внос от Русия и Канада. Сега заради войната ще се отвори луфт от руския импорт. За да се увеличи вносът от Канада пък, трябва време, за да се нагоди логистиката. В България леща се отглежда на съвсем малки площи, защото културата е капризна и има висока себестойност. Селските стопани се оплакват, че не им излиза сметката заради евтиния внос от Канада и Русия. В момента леща на дребно у нас се продава между 2.80 и 3.30 лева за половин кило.

Български гъби

Заради високите цени на газта и пред гъбопроизводството перспективите не са розови. Гъбите са капризна стока. Те целогодишно изискват температура от 18 градуса, което е проблем и през зимата, и през лятото. Разходите за отопление/охлаждане падат за съвсем кратък период само в преходните сезони.

Оранжериен БГ домат

Отопляемите оранжерии ще стават все по-нерентабилни заради високите цени на газта. И в момента съотношението вносни - родни домати е 61% към 39%, според данните на ДКСБТ за 2021 г. Вероятно родната продукция ще намалява още.


Тагове: цени, храни, стоки

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси