Шеф Никола Симеонов: След ресторантите на Гордън, няма кухня която да те уплаши!

Интервю | 8 април 2022, петък / 13:30| Показвания:



Никола Симеонов е един от най-любимите ни кулинари, известни в публичното пространство. Той набра популярност след участието си във втория сезон на Hell's Kitchen, където стигна до заветното второ място. Оттогава не спираме да следим интересното съдържание, което създава, представено от него с доза хумор.

Решихме да се срещнем с Никола, за да ни разкаже за страстта си към готвенето, любимите рецепти, както и новите проекти, с които се е захванал тази година. Един от тях е безплатен онлайн курс за правене на козунаци в неговата Facebook страница. Звучи доста вълнуващо и даже ни се прииска и ние да се запишем!

Продължавайте да четете, за да разберете още!

Здравейте, Никола! Благодарим Ви, че приехте поканата ни!

Вие сте един от най-популярните кулинари в страната. Как се роди Вашата любов към кухнята?

Предполагам, както е при повечето готвачи, обичам храната. Може би това беше причината докато бях дете да са навъртам около майка ми, когато готви. Тук топнеш пръстче, там филийка... После започна да ми става интересно и кое, как и защо се случва. Защо белтъците се разбиват? Защо крем карамелът се готви на водна баня и т.н.

Имате ли спомен кое беше първото ястие, което приготвихте и на каква възраст бяхте тогава?

Първото ми истинско готвене, като тук не говорим за палачинки и бъркани яйца, беше когато бях на около 14 години. Всичките ми роднини бяха отишли някъде за цял ден и аз исках да приготвя пиле с ориз за вечеря. Имах точни инструкции, но когато трябваше да сложа 3 чаши вода за всяка чаша ориз, просто не повярвах. Сложих по-малко, ориза остана суров и започна да се препича. Продължих да слагам вода, докато накрая не се сготви. Е, отгоре беше сух, но важното е, че се изяде!

Работил сте в ресторант на Гордън Рамзи в Лондон. Това ли беше първият Ви досег с висшата кулинария?

Още в България бях работил в няколко, да ги наречем файн дайнинг ресторанта. Но когато стъпих в ресторанта на Гордън, разбрах колко още имаме да учим. Оказа се, че висшата кулинария у нас изобщо не е висша. Да я сравняваме с тази в Лондон, е като да сравняваме картинг състезание с формула 1. 

Какво Ви даде практиката Ви там? Кой е най-ценният урок, който научихте?

Там за шест месеца научих толкова, колкото тук не бях научил за няколко години. Различни техники на готвене, неща които чак след години започнаха да навлизат в България. Да съм бърз и организиран, да работя под напрежение. Най-ценния урок, е да не правиш компромиси. 

Коя беше най-трудната част от това да работите в ресторант на толкова високо ниво?

Най-трудно ми беше да свикна с организацията. Тук никой не работеше по този начин. Кухнята беше от 15 души, и 8 станции, всички работеха в синхрон. Всеки си имаше свой таймер, когато влезе поръчка, тя трябва да излезе след 5 минути. Когато таймера на главния готвач звънне, и липсва някой компонент ставаше проблем. След това разбрах, че въпреки че работния ден е 16 часа, работиш 5 дни в седмицата. Не само че работиш, а едва смогваш. Работиш колкото можеш по-бързо, ядеш на крак, буквално не спираш за тези 16 часа. Не само че не спираш, дори и не забавяш темпото, през цялото време си на ръба да се издъниш. Отговорността и напрежението са огромни, за много хора и непосилни. Повечето хора на 30 вече се отказват от тези ресторанти, защото не издържат. Гастрит, плексит, разширени вени, да не говорим, че не ти остава време за абсолютно нищо друго.

Възможно ли е и в България да има ресторанти от този ранг?

Много готвачи в България могат да сготвят храна, заслужаваща звезда Мишлен. Но да поддържаш постоянно това ниво, да контролираш всичко в кухнята, и да не правиш компромис никога, това още никой не е постигнал у нас. Често казано, не вярвам някой да вземе звезда в близките години, а дори да я вземе, бързо ще я изгуби.

През 2019 г. взехте участие във втория сезон на Hell’s Kitchen България и станахте финалист. Как се решихте да се включите в това приключение?

В Hell’s Kitchen се записах просто, защото трябваше. Нямаше как да пропусна такава възможност.

Очаквахте ли, че ще стигнете толкова далеч?

Честно казано, очаквах дори да спечеля. Мисля, че всеки записал се, би трябвало това да очаква. Исках да спечеля, не просто да участвам. 

Притесняваха ли Ви камерите?

Никога не съм обичал да се снимам, какво остава да ме показват по телевизията. Камерите ме притесняваха много, но не ми пречеха на готвенето. Както, предполагам се притеснява, да речем изпълнител на концерт. Гледат те толкова хора, но си репетирал, знаеш какво правиш, и просто го правиш.

Толкова ли е страшно, колкото изглежда по телевизията?

След ресторантите на Гордън, няма кухня която да те уплаши.

Поддържате ли отношения с някои от участниците и ако да, кои са те?

Поддържам контакт с почти всички, но рядко се виждаме. Най-често с Веселин и Тихомиров.

Кои бяха най-големите трудности по време на участието в това риалити?

Готвенето никога не ме е притеснявало. Имаше трудни предизвикателства, но най-трудното беше изолацията. След толкова време без контакт с външния свят, си много изморен психически и емоционално. Най-малкото нещо ти се отразява неочаквано много.

Какво научихте, докато бяхте там?

Научих, че не трябва да искаш нещо на всяка цена и че е по-важно да не губиш себе си.

Забелязваме, че споделяте мнения за участниците в наскоро започналия нов сезон на формата. Какво Ви прави най-силно впечатление по отношение на участниците?

В новия сезон има много прями персонажи, готови да влязат в конфликт по всяко време.

Открои ли се някой като Ваш фаворит и с какво Ви спечели той?

Харесвам хора, които стоят далеч от интриги, не вдигат много шум около себе си, но имат какво да покажат. В момента фаворит ми е Артур.

Какво бихте посъветвали настоящите участници, ако можехте?

Да не си правят номера! Всичко се вижда, няма как да спечелиш с хитрини. Да играят за отбора. Вярно е, че победителя накрая е един, но е важно как ще извърви пътя си до финала.

Какви качества трябва да притежава един любител кулинар, за да се превърне в професионалист?

Границите много се размиват на места, но освен по-големия опит, професионалния  готвач знае как се работи в кухнята на ресторант. Знае как да организира работата, заявките, персонала, менюто и тн. 

Коя е любимата Ви кухня?

Любимата ми кухня напоследък е Японската. Започват да се намират все повече продукти на нашия пазар, и има все повече ресторанти. Нещо което преди години липсваше.

Гурме или традиционна българска кухня?

Ако трябва да избирам с кое да се храня до края на живота си, разбира се че Българската кухня. Ако трябва да избирам в какъв ресторант да отида веднъж месечно – гурме ресторант.

Кое е най-необичайното ястие, което сте опитвал и къде?

Вече не знам кое се води необичайно. Преди десет години необичайно беше патешко с боровинки. После необичайни станаха меса от екзотични животни. След това започнаха да се ядат буболечки. Сега са ферментиралите храни и храни заразени с различни видове плесен. Ял ги съм всичките, но може би най-необичайно звучи лимонов пай с мравки във Френска сладкарница в центъра на Лондон.

Кои популярни кулинари ви служат за вдъхновение?

Очевидно Гордън Рамзи е един от тях, първия ми кулинарен идол. Марко Пиер Уайт, Рене Режепи, Грант Ахац, Хестън Блументал. Хора или с невероятна история или с интересен подход към кулинарията.

Напоследък демонстрирате интерес към едно друга сфера, а именно фотографията. Какви ви запали към това изкуство и планирате ли да придобиете професионална квалификация?

Никога не съм обичал да ме снимат, но винаги съм обичал да снимам. Имал съм и влечение към рисуването, нещата всъщност са доста подобни. Не знам точно какво ме е запалило, но сестра ми рисува, а баща ми и дядо ми са били фотографи. Сега просто исках да правя по-хубави снимки на ястията, които готвя и си купих фотоапарат, но нещата се задълбочават. Купувам си онлайн фотографски курсове, чета, инвестирам в техника. Просто ми харесва, но да стана професионален фотограф, едва ли. Това си е отделна професия. 

Вижте цялото интервю на Jenite.bg


Тагове: Шеф Никола Симеонов

Обратно  

Търсене

Търси