Guardian: България и Полша - опитни мишки за Путин в икономическата му война с Европа

Свят | 29 април 2022, петък / 12:00| Показвания:



Макар че европейските лидери обещаха да спрат доставките на газ и петрол за Кремъл, реалността показва, че това е изключително трудно постижимо в краткосрочен план. Ще има поне една студена зима, преди големи енергоемки икономики като Германия и Италия, които са силно зависими от Русия, да могат да използват други източници.

Добре осведомен за това, Владимир Путин отправи предупредителен залп тази седмица. С въвеждането на закон, според който чуждестранните купувачи трябва да плащат за газ в рубли, той превърна Полша и България в опитни мишки.

Когато те отказаха да изпълнят исканията на Кремъл, той обяви, че няма да получават повече газ от Сибир по газопровода "Ямал". Това решение може да предизвика енергийна война, ако Русия изпълни заплахата на Путин и превърне огромните си газови запаси в оръжие срещу Европа.

Защо Полша и България?

Изглежда тези страни са подбрани с особено внимание. По данни на Евростат за 2020 г. Полша получава около 45% от природния си газ от Русия. По европейските стандарти това не е много, но Полша подкрепя Украйна политически и военно повече от всяка друга европейска държава.

България е по-малко застрашена от руски военни действия, но е по-зависима от руския газ, който покрива 73% от нуждите ѝ.

Нанасянето на удари по тези страни позволява на Путин да изпробва силата на своето енергийно оръжие върху двама различни противници: единият представлява реална заплаха (Полша), докато другият (България) изглежда просто по-уязвим и може да послужи като ясен урок за други държави в същото положение.

Ще се справят ли те?

И двете страни заявиха, че ще устоят - и фактите изглежда са на тяхна страна. Договорът на Полша с "Газпром" така или иначе изтича в края на годината, а Варшава отдавна инвестира в алтернативни източници.

"Полша е съседка на Германия, така че може да внася оттам", казва Том Марцек-Мансер, водещ газов анализатор в консултантската компания ICIS. „Тя разполага със собствен терминал за втечнен природен газ (LNG), а нов газопровод от Норвегия ще започне да функционира по-късно тази година. И накрая, Полша предвидливо е натрупала запаси, очаквайки какво може да се случи.

Ситуацията в България е малко по-неблагоприятна, но тя разполага с втори газопровод към Гърция, който ще бъде пуснат в експлоатация по-късно тази година. Една българска компания наскоро поръча доставка на втечнен природен газ през гръцко пристанище. Това предполага, че са планирани доставки от други източници.

Какво ще направят другите?

Според Марцек-Мансер Путин е дал ясно да се разбере, че думите му за готовността да спре доставките на газ за "неприятелски" страни, ако те откажат да плащат в рубли, не са празна заплаха. "Има доказателства, че това не е блъф", каза той.

Това означава, че страните и компаниите, които купуват руски газ, ще трябва да решат дали да плащат в рубли. Унгария, която е рядък европейски приятел на Кремъл, вече се съгласи с руските искания. Според Блумбърг поне четири компании са последвали този пример.

Латвия, която заедно с Литва и Естония получава целия си газ от Русия още от 2020 г., обеща да спре да купува по принцип. Ключова алтернатива за по-малките страни, които първи в Европа отхвърлиха руския внос, е терминал за втечнен природен газ в Литва.

Европейската комисия заяви, че страните не трябва да плащат в рубли и че спазването на руското изискване би нарушило санкциите на ЕС. Русия обаче настоява плащанията към „Газпромбанк“ да се извършват в евро или долари и след това да се конвертират в рубли. Теоретично това също би било нарушение на санкциите. Миналата седмица обаче Комисията отбеляза, че договорите могат да бъдат изменени, за да бъдат приведени в съответствие с това условие.

Това е добра новина за големи икономики от ранга на Италия и Германия. Последната получава до 60% от своя газ от Русия. Според Берлин ще е необходимо известно време, за да се сведе ролята му до нула.

Ще има ли нов скок на цените на горивата?

Много ще зависи от това дали Русия ще отиде към ескалация. Холандският суров петрол TTF, европейският бенчмарк, започна седмицата на 92 евро, но в сряда достигна 115 евро в отговор на намаляването на доставките на газ от Кремъл за Полша и България. Увеличението беше с 20%, но до обяд цената се върна на 107 евро - все още с 15% по-висока от първоначалната стойност.

Британските доставчици на енергия купуват петрол от местния пазар на едро, но с течение на времето и най-малкото увеличение на европейските цени ще засегне и тях - както и британските потребители.

Но за да бъде Европа засегната от по-голяма ударна вълна, Русия ще трябва да отреже големи купувачи като италианската Eni и германската Uniper. Но от това ще пострадат и руските печалби, така че по-вероятно е да се постигне някакъв компромис по отношение на плащанията, както намекна Европейската комисия. /БГНЕС

Роб Дейвис, „Гардиън“

Източник: БГНЕС


Тагове: Владимир Путин, руски газ, Полша, България, опитни мишки

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси