Припомнете си стихотворението на Дебелянов, което се падна на матурата

Любопитно | 18 май 2022, сряда / 12:45| Показвания:



„Аз искам да те помня все така" на Димчо Дебелянов е стихотворението, по което тази година пишат зрелостниците на матурата по БЕЛ. Те могат да избират да пишат интерпретативно съчинение или есе, като темата на първото е „Споменът - скръб и утеха“, а на второто - „Силата на думите”.

Ето и целия текст на стихотворението:

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

„В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Историята на творбата е прелюбопитна. Тя е написана през 1913 г. и излиза за първи път в сп. „Смях”. Посветена е на рано починалата от туберкулоза учителка Мара Василева - Звънчето. Този факт и съдържанието на творбата я определят като любовна елегия. 

Мара Василева е първата голяма любов на Дебелянов. Той се влюбил в нея, докато тя била ученичка. Още първата им среща взривява буря от емоции в чувствителното сърце на твореца. Когато завършила гимназия обаче, тя трябвало да замине за Козлодуй, където да работи като учителка. В продължение на три години двамата си пишели любовни писма.

Любовта им обаче става обречена заради красивата Мара, която по време на връзката си с поета кореспондирала и с друг обожател. Един ден, след като написала писмо и до Димчо Дебелянов, и до другия си ухажор, тя неволно разменила писмата в пликовете и предназначеното за другия било получено от поета. Тя била приложила и своя фотография.

Дебелянов бил огорчен и дълго страдал. Но явно обичта му се оказала по-силна, защото когато тя се разболява от туберкулоза, той притичва до болничното ѝ легло. Прегръща я и я целува, предусещайки фаталния край. По-късно сестрата на поета открива чернова на писмо до любимата му и го цитира в спомените си. Той пише: „Аз съжалявам, че не останах по-дълго време в болницата до твоето легло. Повече трябваше да те държа до себе си, повече, повече да те целувам“.

В ръкописа на „Аз искам да те помня все така” има поставено заглавие „На раздяла”, както и посвещение, написано с молив и след това зачертано – „На Звънчето” (така са наричали Мара, заради звънливия ѝ глас).


Тагове: БЕЛ, Дебелянов, матура

Обратно  

» Свързани статии:

Търсене

Търси