Съсипаха от логични критики един от авторите, които се паднаха на матурата: Всяко кенефно четиво е по-добро

Вълна от критики и недоволство се изля върху един от авторите, чието произведение вчера се падна на матурата след 7-и клас - Красимир Бачков. И с пълно основание. Меко казано бездарния разказ "Талисманът", а и реакцията на самия писател, който си позволи да се прави на велик, отприщиха ето такива коментари като тези три, на които сме се спрели и ви ги предоставяме на вниманието. Първият е на Емануил Видински ( на снимката) - редактор в "Литературен вестник", а вторият на видния рекламист - Мартин Димитров, а третият - на друг писател - Радослав Бимбалов. Ето ги и тях, а най-отдолу можете да се запознаете с мнението на въпросния автор - Красимир Бачков и да прочетете разказа му:

Емануил Видински:

Основният проблем с разказа, ако въобще можем да го наричаме така, даден на изпита на седмокласниците, е че МОН легитимира лошата литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня например на някой автор, пратил ми такъв текст за Литературен вестник, защо няма шанс да се появи във вестника?

На какъв се правя аз, с други думи. Ами че този разказ е на нивото на избрания за изпита, ще каже той, а аз какво да отговоря? И виновен ли е този автор, че следва официално признати образци?

Не е нужно да се избират текстове на известни автори, нужно е само да са добри текстове. Такива, които показват талант, умение, култура. И не, това изобщо не е въпрос на вкус.

Но официализирането на нещо толкова лишено от писателско умение като добро писане, е патологично.

И ако хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има достатъчно такива в България, посветили живота си на литературата. И на този фон изборът на това недоразумение, което седмокласниците попиват като образец, е тежка форма на провинциализъм на ниво държава. Провинциализъм не като география, а като мислене.

Мартин Димитров:

Преди - вече станаха 25 години - в сп. "Метрополис" (списание за електронна музика, но най-вече за живота), имахме разкошна последна страница. На тази страница уютен дом беше намерила рубриката "Кенефно четиво".

От самото заглавие на рубриката веднага се разбира, че става въпрос за лек и непретенциозен текст, чиято цел е да уплътнява и забавлява ума, но и да поставя екзистенциални въпроси в често нелеките моменти, когато червата са под висок стрес и напрежение.

Понякога тези текстове бяха чисто оригинални, понякога бяха дръзки адаптации на приказки и притчи, но те винаги са били стимул както за ума, така и за перисталтиката. В крайна сметка, литературата засяга цялото тяло.

И сега, малко преди полунощ, две десетилетия и половина по-късно, пред очите ми изплува кенефното четиво на Фори Караджов за смелия моряк, който безстрашно се изправял срещу атакуващите го пирати. И всеки път, всеки път преди битка казвал на моряците си: "Донесете ми червената риза!". За да може, ако го ранят и кръвта му рукне, никой от неговите другари по палуба да не забележи това и да продължи да се бие с пиратите. Каква смелост!

И така било винаги, до последната битка, при която към техния плавателен съд се приближили толкова много пиратски кораби, че капитанът - изправен и изпънат като струна - извикал: "Донесете ми кафявия панталон!".

Всичко това беше така описано, толкова богато и пъстро, че направо се на..раш от смях.

ВСЯКО ЕДНО КЕНЕФНО ЧЕТИВО В СП. "МЕТРОПОЛИС" БЕШЕ ПЪТИ ПО-ДОБРО ОТ ТОВА, КОЕТО СЕДМОКЛАСНИЦИТЕ ПОЛУЧИХА НА МАТУРАТА СИ ДНЕС.

Радослав Бимбалов:

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Красимир Бачков: