Сергей Станишев: Изборът е прост: Държавата или една партия

Слово на лидера на БСП пред 42-то Народно събрание

Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, Ваше Светейшество, уважаеми ръководители на конфесиите в България, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители. Първо, позволете да поздравя всички народни представители с техния избор. Искрено вярвам, че въпреки политическите различия всеки в ролята, която му е отредена от българските граждани, върховният суверен, ще прави всичко възможно своите сили и възможности да подобри нещата и да даде перспектива за страната.

Да бъде част от едно национално усилие. Днес България наистина е затаила дъх. България очаква как ще започнем, какъв дух, тон и съдържание на работата на Народното събрание ще дадем. Ние, народните представители гледа ни огромен брой български граждани. Гледат ни изтощени (…) на ръба и отвъд отчаянието. Изпълнени с недоверие и с огромен затаен гняв. Заради мизерията, заради несигурността за днешния и утрешен ден. На себе си и на своите семейства, близки, заради усещането на погазена справедливост и собственото им достойнство. Изпитание за всички парламентарни групи.

Това очакване, напрегнато очакване. Преди малко чухме господин Борисов от името на парламентарната група на ГЕРБ. Това дава някакви надежди, че може да има и поле за съгласие. Жалко само, че в продължение на четири години разполагайки с цялата власт тези хубави неща, които прозвучаха не бяха направени.

Радвам се, че ГЕРБ възприемат нашият ангажимент за увеличаване помощите за отглеждане на дете до две години от 240 на 310 лева, но колко пъти това беше предлагано. И беше отхвърлено. Много категорично и ясно аз съм един от малцинството в тона Народно събрание, един от старите народни представители. Имам спомени за това как стартираха различните парламенти.

През 2001 година, когато БСП беше в опозиция имаше ведрост, имаше надежда, високи положителни очаквания. През 2005 година парламентът стартира с остра конфронтация, но в името на европейското членство на България, в името на съгласието се постигнаха компромиси и се работеше и за икономически растеж, и за европейска интеграция и за социално отговорност. През 2009 година имаше триумф на една политическа сила, която влезна в парламента с маршова стъпка като легион и се държа по същия начин близо четири години. Днес ситуацията е парадоксална. Първо, трябва да си зададем въпросът защо сме тук

и защо сме сега в българския парламент. Защото имаше извънредни избори. Защото десетки и стотици хиляди българи излязоха на улицата и поискаха промяна. Промяна дълбока, некозметична. Тази промяна още не се е случила, но така или иначе едно правителство за първи път от 1990 година си тръгна заради улични протести. Това много ясно говори за състоянието на държавата, на икономиката и начина по който хората живеят. Вие продължавате.

През 1996 година господин Виденов си тръгна без улични протести. Те започнаха през януари, събудете се. Вие още живеете, уважаеми колеги от ГЕРБ в различната реалност. Създадохте два свята. Виртуалният, в който всичко е наред и ни хвалят – се строят магистрали и пътища и реалният, в който живеят огромното мнозинство от българите и изнемогват. Събудете се, събудете се.

Второ, имахме извънредни избори и по начина по който те бяха проведени. Бяха проведени в условия, когато цялата мощ на изпълнителната власт работеше за една политическа сила и това го е видял всеки участващ в кампанията. Проведоха се в условия, когато беше разкрит заговор срещу демокрацията и конституционния ред на държавата и опит да се изземе върховното суверенство на гражданите да избират свободно и честно да бъдат преброени техните гласове.

Слава Богу, че този опит беше прекратен от българската прокуратура. Имаме парадоксална ситуация и от друга гледна точка. Имаме партия, която е математически победител, няма спор. Първа политическа сила е ГЕРБ. Само, че не се усеща този триумф, който би трябвало да изпитва един истински победител. Освен, че никой не знае, каква част от гласовете за ГЕРБ са честни, искрени и аз ги уважавам от все сърце. Каква част са купени и контролирани с натиск. Но по-важното е, че парадоксалното в ситуацията е, че победителят иска касиране.

Тези, които организираха изборите по същество искат касиране на изборите. Защо, защото не ви излиза сметката. ГЕРБ не иска властта, за да решава проблемите, а за да замита и заличава следите от безобразията в управлението. Защото очевиден е стремежът да се постигне дестабилизиране на страната.

За какво говорим, за последните два-три месеца безработицата нарасна от 12 на 14% и вие искате още три месеца нестабилност. Неработеща икономика, липса на доверие, липса на легитимни институции и парламент, който да се захване с реалните задачи на хората и на обществото. Сигурно и вътре и навън всички се учудват как така партията с най-голямото представителство в парламента е в това положение, че никой не иска да разговаря с нея. Нещата са много ясно обясними.

Защото изборът е прост – държавата или една партия. Изборът е между волята на една партия за власт, за свой интерес и крещящата нужда за възстановяване на държавността в нашата република. Изборът е между партията-държава между политическия, а оттам и икономически монопол. Които неизбежно създават корупция и бедност и ни отдалечават от европейското начало и търсенето на съгласие. Отърсване от задкулисието, което беше основа на досегашното управление и култа на силата и на репресията. Това не е европейска демократична държава. Това трябва да се промени.

Има необходимост остра в обществото от възраждане на всички тези идеали, заради които започнаха промените преди 23 години. За свобода, за върховенство на закона, за социална пазарна икономика, за работеща държава за общото благо. Затова толкова различни партии, три различни партии, които са идейно несъвместими заявяват – няма как да подкрепят кабинет на ГЕРБ и не желаят да водят разговори с управляващите досега.

Защото няма как оздравяването и лекуването на държавата и на обществото да се прави заедно с тези, които доведоха всички деформации на прехода до техния абсурд и до тяхната крайност. Нито един от проблемите, заради които хората излязоха преди месец на улиците за съжаление не е решен. Но две трети от българите гласуваха за промяна. Отхвърлиха статуквото, което доминираше, газеше, разпореждаше близо четири години безапелационно и нямаше никакъв диалог.Нито с опозиция, нито с гражданско общество, нито с протестиращи.

Всъщност, ако говорим за победа, може да се говори за победа на здравия разум и на свободата, тя не е пълна и не е довършена, но резултатите от изборите дават шанс здравият разум, истината, почтеността да започнат да отвоюват терени от този модел, който беше наложен, който е порочен. Доверието в парламента, в тази институция беше докаран от предишния мандат до 6%, ние стартираме от нулата. Никой не вярва в тази институция. Питам защо?

Кой се учудва, че след като правителството не си правеше усилието да отстоява дори бюджета, някой ще отстоява парламента. Ясно е, че днес имаме няколко спешни, остри задачи – първо възстановяване на държавността, защото държавата трябва да се грижи за общото благо. Това е отвъд ляво, дясно, патриотично или някакво друго деление, това е фундаментът, който трябва да изграждаме наново и задачите са сигурност, справедливост, върховенство на закона, поддържане на всички жизнени инфраструктури на страната.

Второ – икономиката,, тя се нуждае от спешно оздравяване и спасяване, поставяне на изкуствено дишане, хората са в мизерия, а фирмите не работят. Трябва да се възстанови ролята на държавата в икономическия процес. Повече отгоре и освобождаване на малкия и среден бизнес от оковите на бюрокрацията и рекета и най-вече този парламент има мисия да започне бавно, упорито с огромен труд и усилие да възстановява доверието на хората, да преодолява гигантската пропаст между институции и хора, между партии и граждани.

Това е гигантска задача, но нея трябва да я свършим, защото всички общи положения за макроикономическа стабилност и други неща нямат никакъв смисъл, ако един нормален българин трябва да избира дали да си плати сметката за ток или да купи хляб и облекло за своето дете и лекарства за родителите. Затова ангажиментите, за които ние ще се борим с тази подкрепа, която я получихме от 944 000 български граждани, Наистина тя е безценна за нас и ще реализираме в максимална степен нашите ангажименти, които поехме пред вас. Няма да е лесно, но няма да спрем да работим за реализацията на тези ангажименти за промяна, дълбока, радикална в рамките на тези възможности и това доверие, което сте ни дали, защото трябва да възстановяваме и чувството за общност в нашата страна.

Още Аристотел е казал, че извън общността човек може да е единствено звяр или Бог. Богът беше развенчан, не онзи горе, а този, който, се представяше за такъв или полубог четири години. Всички трябва да бъдем част от едно общество, да разберем и да възстановим солидарността в нашето общество, чувството за справедливост, защото страната е в тежка и цялостна криза. Тя не е само политическа, икономическа, финансова, социална, тя е и на духовността.

Беше възвеличан култът на силата, култът, бих казал, на политическата чалга. Трябва да се върнем към нормалността, към почтеността, към предсказуемото. Именно затова ние ще работим, ще търсим подкрепа и в парламента, и извън парламента за програмно правителство, което действително ще се захване с всички спешни и по-дългосрочни задачи пред България. Всеки трябва да поеме своя кръст за реализацията на спасителен план с ясни мерки за първото полугодие, с план за следващия бюджетен период за следващата година и с ясна визия за възраждане на държавност, развитие и справедливост за България. Затова ще работят всички народни представители от Коалиция за България в диалог с всички останали от българското общество. Благодаря ви за вниманието. На добър път.