Обама наредил държавните служители да се следят взаимно

За да бъдат предотвратени изтичането на деликатна информация и допускането на пробиви в сигурността, президентът на САЩ Барак Обама е подписал през октомври 2011 година т.нар. Програма срещу вътрешната заплаха (Imsider Threat Programq ITP), съгласно която всеки федерален служител е длъжен да докладва за подозрителни действия на свои колеги. Това съобщава БГНЕС, като цитира интернет изданието McClatchy.

ITP се основава на използване на техники за поведенчески анализ, за достоверността на резултатите, от които няма твърди научни доказателства, твърдят експерти. Става дума за програма на принципа всеки държавен служител да наблюдава всеки свой колега и да докладва за рисковите според него поведение или личности. Заповедта за влизане в действие на това тотално шпиониране е била подписана от президента Обама през есента на 2011 година, след като редник Брадли Манинг източи стотици хиляди секретни документи и ги предаде на Уикилийкс. Парадоксът е, че ITP се отнася до всяка държавна служба, включително Корпуса на мира или Министерство на образованието, които нямат нищо общо с националната сигурност.

Съгласно програмата може да бъде започнато разследване, ако държавни служители покажат „признаци на поведение, създаващо вътрешна заплаха“, показват документи, до които се е добрало McClatchy. Също така мерки могат да бъдат предприети при засичане на подозрително поведение в комуникациите на дадено лице от страна на екипите за наблюдение на компютърния трафик на даденото ведомство.

Федералните служители и работещите по договори с държавни учреждения хора трябва да обръщат особено внимание на начина на живот, реагиране в конкретни ситуации и особености в поведението на колегите си (например парични затруднения, безпричинно оставане на работното място, непредвидени пътувания) и въз основа на това да преценяват дали подобни действия „биха могли да навредят на Съединените щати“. Нарочни мениджъри, отговарящи за борбата срещу „вътрешния враг“, трябва да разполагат „с постоянен електронен достъп до персоналните досиета на служителите, извлечения от заплатите им, доклади за поведението им на служебното място, данни за ползването от тях на секретни или открити компютърни мрежи, данни за пътуванията им и т.н.“.

Тази програма обаче се оказа неработеща и го доказа случаят с Едуард Сноудън.