Ректорът на НБУ: Частните университети се доказват дори при изострена конкуренция

Ректорът на НБУ: Частните университети се доказват дори при изострена конкуренция
Снимка: НБУ
A A+ A++ A

Доц. д-р Пламен Бочков завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Докторант е в Института за фолклор при БАН (1982). През 1986 г. защитава кандидатска (днес - докторска) дисертация на тема „Зооморфни персонажи в българската фолклорна епическа традиция“. Специализирал е фолклористика в Русия и Финландия. Водещ е на предаване за фолклор в БНР в края на 1980-те години. Старши научен сътрудник II степен в секция „Теория на фолклора“ в Института за фолклор при БАН. Ръководител на секция „Теория на фолклора“. От началото на 1990-те години води курсове по фолклор и етнология в НБУ в­ София, Югозападния университет „Неофит Рилски“ в­ Благоевград, ПУ „Паисий Хилендарски“ в Пловдив, СУ „Климент Охридски“ и ВИТИЗ в София. Декан на Факултета за базово образование (2002-2006), заместник-ректор по учебната дейност, качеството и акредитацията (2006-2010). Към момента е ректор на Нов български университет от март 2012 г.

Доц. Бочков, откъде да започне реформата в образованието?

Реформата в образованието започна постепенно. Ние в Нов български университет имаме голям принос - въведохме за първи път в България степените бакалавър, магистър и доктор. В последните десет години се случиха някои промени, но темповете не са задоволителни. Ние имаме да “наваксваме” процеси, които в Централна и Западна Европа са протичали в продължение на векове, а трябва да компенсираме в няколко десетилетия. Все пак мога да набележа няколко неща, които са неотложни. Първо, развитие на качеството чрез изграждане на ефективни системи за управление на качеството във всяко висше училище. В този смисъл главна задача на оценяващите и акредитиращите институции и инструменти да стане акредитирането и контрола над тези системи, а не броенето на професори, учебни зали и легла в общежития. Второ, намаляване на регулациите и постигане на реална академична автономия с възможности за гъвкаво определяне на програмни политики, сътрудничества, акредитиране на умения и знания, придобити извън образователната система, преподавателски състав и пр. Трето, реално сътрудничество с бизнеса на основата на договорености за съвместни обучения и практики, включително актуализиране и създаване на гъвкав подход при класификациите на научните специалности, професионалните направления и професиите. И четвърто, критериите за оценка на висшите училища да отчитат адекватно спецификата на организация на обучението в частните университети, а да не ползват за модел това, което се случва в държавните.

Как биха могли частните университети да се докажат в изострената конкуренция?

Тъкмо за това повдигнах темата в отговора на предишния Ви въпрос. Колкото и парадоксално да е, именно сега частните университети могат да се докажат в ситуацията на изострена и недотам лоялна конкуренция! Да се докажат с предимствата, които предлагат – гъвкави и модерни програми, административно и академично обслужване, ориентирано към студента, силен акцент върху практическото обучение. Фактът, че в Нов български се записаха отново две хиляди студенти, толкова, колкото и в предходните две години, убеждава, че не цената, а качеството на образователната услуга привлича кандидат-студентите. Например, от тази учебна година практическото обучение, чрез практики и стажове, обхваща повече от 30% от целия процес на обучение във всички бакалавърски програми на НБУ.

Какво е мястото на образованието в държавата?

За съжаление в момента то е на незаслужено пренебрежимо място. А образованието е основата, върху която се гради модерна и силна икономика, високо качество на живот, устойчиво демографско развитие и в крайна сметка проспериращо общество. Много страни са го доказали убедително, за да има нужда тази теза отново да се аргументира. Проблемът е в липсата на политическа воля да се изведе образованието като приоритет реално, т.е. в бюджета на едно правителство, а липсата идва оттам, че инвестираните в образование средства се възвръщат бавно, не светкавично, както е примерно в енергетиката.

Каква е връзката университет-бизнес в България?

В момента е само теоретична, например в рамките на един прекрасен проект на Българска стопанска камара с консорциум от университети. От него се вижда как изостават образователните стандарти от професионалните и необходимите стъпки да се навакса това изоставане. Пътят обаче е дълъг и труден именно поради прекалените регулации в образованието, които пречат на улеснения диалог между университетите и бизнеса. Само един пример, в университета е хубаво да помагат при създаването на програмите и при преподаването изявени личности от бизнеса, само че при една акредитация тези хора се оказват не просто излишни – те направо изчезват за сметка на изискваните бройки доценти и професори.

Кои специалности са най-търсени при Вас тази година?

Традиционен е интересът към специалностите „Право“ и „Бизнес администрация“, както и към „Туризъм“, „Журналистика“ и „Национална сигурност“. В последните години обаче нараства и вече изпреварва по конкурентност влиянието на специалности като „Психология“, Графичен дизайн“ и „Реклама“. Във всички тях привлича от една страна отлично подготвеният екип и практическото обучение, но, от друга, бързата реализация след завършване.

И за финал - какъв е основният проблем на образованието в България към момента?

Основният проблем на образованието в България е, че за него се мисли като за образование в България. Ние трябва да прогледнем и да си дадем сметка, че сме част от свят, в който хората, стоките и идеите пътуват свободно и много динамично. Това не е теория, случва се в реално време. Иска ми се училищното ни образование да подготвя млади българи, които могат да навлязат успешно в този динамичен живот. Висшето образование трябва да създава среда, в която научните изследвания и образованието да са част от световните процеси и именно с това разбиране работим в НБУ.

#НБУ #България #университет #образование

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »